Bike Nonstop US 2021 – Финален ден

Little Orleans, MD – Washington, DC , дистанция- 230 км , изкачване- 545 метра

Отсечката от Cumberland до Hancock е известна като участъкът с най-много вертикално изкачване по време на Race Across America. Bike Nonstop US използваше велоалеята GAP trail и заобикаляше тези изкачвания. Времето през предходната седмица беше лошо но изглеждаше обещаващо за финалният ден.

Редовният график за сън беше един от печелившите ми ходове. Зелените палатки видни на следващата снимка представляват спиранията ми за сън. Доста равномерно разпределени което е от голямо значение за възстановяването. В началото поемах повече рискове но в завършащата фаза залагах на сигурното.

Доста познати и приятели нямаха търпение да ме видят на финала. Гъстата гора правеше предаването на GPS сигнала труден и моето местоположение не се актуализираше толкова често. Сега карах по велоалеята Chesapeake and Ohio towpath по протежението на река Potomac. Простираше се на дължина от около 300 км по бреговете на реката от Washington DC до Cumberland, Maryland. Същевременно, играе много важна роля в американската история:

_{Каналът и прилежащата пътека са построени през 1828 г., за да поддържат транспортирането на стоки в долината на Потомак. „Големият стар ров“, както го наричат ​​някои е работил от 1831 до 1924 г. с основен товар въглища от планините Allegheny.}

Повърхността варира от участък до участък, но най-добре може да се опише като черен път. . . Имаше къси павирани участъци, няколко десетки километра натрошен камък, но 90% от велоалеята изглежда като изображенията по-долу. Малко по-груба от типичната повърхност с натрошен варовик.

Няма история без предистория

Като се замисля за моят път който ме довежда до това състезание и ми се завива свят. Никога не забравяйте че ако наистина обичате и вярвате в нещо, ще го постигнете с много труд. Упоритата работа и подготовка винаги водят до добри резултати! Не се смятам за по-надарен или някой със специален талант или ДНК. Същевременно, знам как да се справя с болката и се наслаждавам на тежките тренировки толкова, колкото и на тежките състезания. Но нека направим нещо много ясно – това не е лесно състезание и всичко трябваше да бъде извоювано!

Моята история в колоезденето на дълги дистанции започна през 1999 г. Тогава бях все още тийнейджър, “въоръжен” с тежък планински велосипед и голямо сърце. Всичко започна с карания до селото на баба ми и изминавайки “цели” 15 километра 🙂 В крайна сметка карах редовно 50 км до най-близкия голям град. Беше упорита работа, но карайки с приятели изглеждаше изпълнимо и забавно. Няколко години по-късно се присъединих към местния колоездачен клуб и получих сертификата си за треньор и съдия. Започнахме да организирахме местни състезания по крос кънтри и планинско колоездене. Най запомнящо беше воденето на групи от до 40 деца на многодневни велосипедни походи.

Печелех повечето местни и регионални състезания и бях гладен за още. На националното първенство за аматьори през 2003 г. взех престижния сребърен медал в дисциплината крос кънтри и състезанието по вело умения.

Колоезденето ми помогна да изградя увереност и да се преборя със ежедневният стрес . Беше много повече от физическата полза . . .

Желанието ми за дълги разстояния нарастна след като слушах историите на местни колоездачи които участваха в Randonneuring. Очите им грееха докато си говореха за Париж Брест Париж, 1200 км каране във Франция. Обясняваха ми че било като олимпиадата в нашия спорт. Мъдростта и знанията получени от хората които започнаха този спорт в България и възможността да карам с тях са незаменими. Бях толкова малък че родителите ми трябваше да подпишат уверение че са сългасни да карам такива дистанции.

Някак си успях да завърша бреветите от 200 км и 300 км с планинско колело, обикновени обувки и тениска. В крайна сметка нашият представител на Audax Club Parisien Димитър Балански ми даде назаем шосейно колело за бреветите на 400 км и 600 км. Гледайки назад във времето, колелото не беше най-важното, не беше и облеклото, оборудването или електрониките, а истинската сила и постоянство. Не бях бърз колоездач, но завършвах всеки бревет.

Имаше и времена на неуспехи. Претърпях контузия на коляното през 2011 г. Опитът да се класирам за първия си Париж-Брест-Париж с малко тренировки и грешен размер на рамката беше лоша идея. Желанието ми беше малко повече от фитнеса по това време. Лекарите непрекъснато казваха как трябва да забравя за карането на колело и се опитваха да ме убедят да си направя операция. Това беше неприемливо! След като посетих 5 различни лекари за второ (3-то, 4-то, 5-то :)) мнение, един от тях повярва в моето възстановяване с физиотерапия. Така през 2015 г. се върнах с пълна сила и завърших първия си Париж Брест Париж 1200 км за 89 часа (времевото ограничение е 90 часа). Въпреки че едва завърших, това ми вдъхна много увереност!

Започнах да карам 12-часови състезания през 2016 г., последвани от 24-часови състезания през следващата година. Целта ми беше магическите 400 мили (643,74 км ), необходими, за да се класирате за соло Race Across America. Желанието ми не беше да се състезавам в RAAM, може би в бъдеще ако успея да намеря спонсори. Същевременно, притежавайки този статут е нещо специално за всеки сериозен колоездач на дълги дистанции. Всъщност, едно приятно потвърждение за добра форма и готовност за справяне с митичният RAAM (считан за най-трудното нон-стоп ултра състезание където часовника не спира). След като усях да мина 5 пъти над 643 км за 24 часа за 5 години, следващата логична стъпка беше да участвам в голямо състезание.

Ако четете блога ми, знаете, че бях приет да се състезавам на Transcontinental #8, но състезанието продължаваше да бъде отменяно поради Covid. Дори използвах Paris Brest Paris 2019 като подготовка за него, надминавайки резултата от 2015 годинас 1 ден ! ! ! Времето за завършване беше 65 часа и 17 минути въпреки проблемите с врата през последните 300 км. Освен това бях първият роден в България колоездач и дадох 4-то най-добро записано време в PBP за тази малка нация. След като станах американец, планът е да се опитам да взема наградата на Charly Miller или накратко, да завърша PBP под 56 часа 25 минути. Charly е първият Американец завършил PBP по времето когато е все още състезание. Класира се на пето място.

Bike Nonstop US не беше вашето обикновено състезание. Имаше много тежки моменти, предостатъчно много. . . Направих всичко възможно да се усмихвам за снимки и видеоклипове, но не позволявайте това да ви заблуждава.

Теренът включваше много чакълени участъци и много катерене, особено през първата половина на състезанието. Рекордната жега беше чист ад и ситуацията трудна за оцеляване. Температурата стигна до 54 C ! ! ! Това си беше ситуация на живот и смърт и само най-силните успяха да продължат напред без да се забавят значително.

В един момент подобни събития се превръщат в игра на умствена сила и силата на духа. Тялото се очаква да е подуто а паданията и раните да са нещо нормално. Може дори да вали безпрестанно с дни. Може да има храна и вода, но може и да не се намерят такива в участъци над 150 км. Може да има хотел наблизо, но може и да спите в царевично поле, на пода на тоалетна или на някоя пейка. Но човек не може да позволи това да го спре да постигне целта си!

Обратно към последният ден на BNUS 2021

Ден 22 се оказа идеален за да завърша това което започнах три седмици по-рано. Небето най-накрая се изчисти, дъждът спря и ми оставаха малко над 160 км. С наближаването на края на това състезание, велосипедният трафик се увеличаваше. Срещите с други пътешественици беше бяха незаменими. Тук срещнах една жена която теглеше куп консумативи и куче в една от дисагите си! Поговорихме малко и си разменихме приключенски истории. Докато минавах покрай нея, кучето й реши да бяга между нас и аз едва не се свлякох на земята. Това куче беше страхотен бодигард !

След като се качих на велоалеята C&O Canal, Mike Wali се появи от нищото!

Той беше предишният президент на DC Randonneurs, местен клуб към който се присъединих през 2011 година след като се преместих в САЩ. Mike е страхотен човек, подкрепящ всички и с много добро чувство за хумор. Той кара с мен за малко, говорихме си за Bike Nonstop US и бъдещите ни планове. Е, да си призная, аз говорех през по-голямата част както обикновено, извинявай Майк 🙂 Той каза, че Eric Williams ще се присъедини скоро към нас. С тях редовно карахме дълги бревети заедно.

Присъствието на познати лица зареждаше с позитивизъм. Аз и Mike успяхме да намерим Eric и приятелката му. Спряхме за кратък момент да хапнем и да си поговорим. Eric е един от първите бързи и силни рандонъри които срещнах в Америка. Страхотен човек от когото много може да се учиш. Откакто се присъедини към RUSA, Eric е сила с която трябва да се съобразява всеки. Той завърши като супер новобранец през първата си година и се справи бързо с известния Париж Брест Париж за малко над 70 часа. Това определено беше някой който ми помогна когато скоростта и целите ми напредваха с времето.

Чувал съм много пъти че вдъхновявам хората за да се опитват да карат големи дистанции на две колела. Да чуя от него че моето състезание му е помогнало да продължи да преследва целите си в колоезденето беше забележително. Благодарности братле

Никога не се чувствах сам този ден и наистина се наслаждавах на последните километри до финала. Лишаването от сън беше забравено, това че съм мокър, недохранен и всички наранявания. Всичко вече беше към края си и аз карах на адреналин! Най-важното е че успях да победя страховете си и да планирам и изпълня успешно тактиката си в това състезание.

Прекосяването на континента, карането през четири различни часови зони, от планини над 3000 метра, до пустини и равнини, това беше нещо забележително и незабравимо . Да се ​​потопиш в богатата история на всеки град и да можеш да се срещнеш с местните жители за да чуеш техните истории беше истинско удоволствие. Чувствам се благодарен за възможността да видя красотата на страната от първа ръка защото думи и снимки не могат да я опишат.

Състезание като това ще ви смири, ще ви накара да оцените това което имате, ще ви накара да оцените своето съществуване и свобода!

Една от най-големите победи беше да помогна с $5000 за борбата с рака на гърдата. Благодаря на всички които повярваха в моята кауза.

В главата ми все още се въртяха числа, просто навик когато се кара на такива разстояния. Когато денят започна, завършването около 6 вечерта изглеждаше възможно, но тази прогноза бързо се изплъзваше. Срещата с хора по велоалеите ме забавяше, но и аз вече не бързах толкова много. Новата цел беше да приключя преди да е тъмно. Не исках хората да ме чакат на финала дулго време.

Така от нищото се появи още един фен на състезанието. Забавих темпото, усмихнах се и му казах здравей. Господинът ме извика по име. Той беше много щастлив да разбере че съм аз, тъй като вероятно изглеждах малко по-различно и по-мръсен отколкото в началото 🙂 Той ме чакаше с храна и напитки както повечето хора които ни чакаха с нетърпение по трасето. В началото имах трудности с намирането на храна и вода, а сега нямах място където да повера всичко което ми даваха.

Нямам нищо против вниманието, но това беше лудница. В крайна сметка всичко почна когато бях едно дете което обичаше да кара дълги дистанции. Двадесет години по-късно се състезавах по прекосяванетп на целия континент Северна Америка и хората излизаха по улиците да ме аплодират.

Въпреки трудностите, никога не падах по назад от трето място по време на цялото състезание. Това че бяхме толкова наблизо един от друг правеше състезанието много интересно за феновете. Въпреки всички възходи и падения щях да завърша 3-ти.

По велоалеята имаше няколко свалени дървета и се наложи малко носене и заобикаляне но не беше толкова лошо.

В един момент карах по павирана пътека до скалата на планина на границата с West Virginia. Дали да опитам да карам водни ски!

Докато разговаряхме с този господин който ме поздрави за успеха, една двойка седеше на пейка до нас. Те забелязаха че хората искат да се снимат с този мръсен колоездач и ни хвърлиха любопитен поглед. Моят нов приятел сега им обясняваше как съм изминал 5600 километра и ми оставаха 30 до финала. Челюстите им се свлякоха. Така се запознах с William Chin и съпругата му. След като забелязаха че ми предлагат храна и напитки, те също ми дадоха това което имаха в момента. Усещах тяхната положителна енергия и вълнение. Разменихме си информация за контакт и продължих напред. Не знаех че няколко часа по-късно те ще се появят на финала пред Lincoln Memorial.

Съобщенията се изсипваха из ведро в телефона и социалните мрежи. Същевременно се стъмни когато бях в покрайнините на града. Това беше проблематично, тъй като трафикът се увеличаваше и част от инфраструктурата беше затворена за ремонт. GPS-а реши да ми засече, но продължих докато устройството се рестартираше. След като пропуснах завой, трябваше да се върна няколко километра назад за да поправя тази грешка.

Ето го, паметника на Линкълн, напълно осветен и точно пред очите ми, какъв момент!

Посрещането беше нереално и предизвика сълзи в очите ми. Имаше около 20 или повече души пръснати наоколо и крещящи името ми. Сънувах ли, халюцинирах ли? С риска да пропусна някои имена, искам да спомена няколко от тях.

Това не беше RAAM, нямаше сцена, нямаше официална церемония по награждаване и интервюта на живо предавани на хиляди фенове. Но моите приятели, стари и нови направиха това преживяване незабравимо и също толкова специално.

Моят приятел по Andrea беше там, огромен поддръжник и силен колоездач. Бяхме минали много километри заедно през последните 10 години. Тя ми подари ръчно изработен медал. Много специален момент !

Misha, друг добър приятел беше взелa поръчка за храна от мен и също беше там. Тази година тя караше много силно и изминахме много качествени километри заедно.

Моят приятел Hamid, RBA на Northern Virginia Randonneurs беше там. Той ръководи новосформиран клуб и предоставя повече възможности на местните състезатели да постигнат големите си цели в колоезденето. Съпругата му Shab също присъстваше със специалната си домашна храна и цветя. Благодаря и на двама ви!

А какво да кажа за Perry и съпругата му? Той стоеше и крещеше името ми на финала докато държеше голям плакат. Това беше снимка на целия маршрут със снимки направени от мен по време на състезанието. Той дори организира среща след края между мен и Barry. Успяхме да поговорим за състезанието преди той да се премести в Австралия. Видеоклиповете трябва да се появят скоро в моя Youtube канал

William Chin и съпругата му бяха тук, мъж когото срещнах за първи път в живота си преди няколко часа. Каква приятна изненада!

Колеги от DC Randonneurs и Northern Virginia Randonneurs Ed, Marry, Bob, Chris, Mitch & Greg. Извинявам се ако пропускам някой. Благодаря ви че отделихте време да покажете подкрепата си.

Наредихме се пред паметника на Линкълн за няколко последни снимки. Беше интересно да чуя от тях че не изглеждам уморен. Предполагам че не е нужно да изглеждате уморени когато всъщност сте 🙂 Въпреки болките винаги намирах начини да се усмихвам и да съм позитивен.

Много исках снимка пред паметника. Колелото обаче беше толкова тежко че трябваше да махна бутилките и малко багаж само за да мога да го държа над главата си достатъчно дълго.

Това което мога да кажа на всички е едно голямо БЛАГОДАТЯ. Благодаря ви че бяхте по трасето, благодаря ви за моралната и финансова подкрепа, благодаря ви че повярвахте в каузата за рак на гърдата и набирането на средства.

Не приемайте не за отговор, не спирайте да мечтаете, не спирайте да работите за постигане на целите си.

Краен резултат- Трето място

21 дена 13 часа и 31 минути

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev