Bike Nonstop US 2021 – Ден 21

Posted by

Ден 21: Whitsett, PA – Little Orleans, MD , дистанция- 274 км , изкачване- 1141 метра

Оставаха ми само около 500 км до финала! Планът беше да се насладя на последните два дни и да намаля темпото. Ако бях свеж, бих могъл да завърша за един ден но с този дъжд и натрупаната умора просто не си струваше. Според мен рискът беше по-голям от ползите тъй като имах солидна преднина и преследвачите нямаха шанс. Резервирах си мотел във Frostburg, MD, град разположен на ~280 км от от моето моментно местоположение.

Струва си да се отбележи че предишната нощ беше ужасна тъй като не можах да спя пълноценно. Всичко ме болеше в този момент и крайниците ми се подуваха. В същото време имах чувството че сега нищо не може да ме спре. Опитах се да намаля приема на вода и да консумирам някои противовъзпалителни храни за да облекча болката и отока. Понякога беше трудно да намеря добра храна, но направих всичко възможно според ситуацията. Бадемите бяха една от ежедневните ми храни. Тези ядки са лесно достъпни по бензиностанциите и са много полезни. Богати са на протеини които са необходими за възстановяване, но имат и противовъзпалителни функции. Същото важи и за риба тон, зеленолистни зеленчуци и горски плодове. Опитах се да ги консумирам когато бяха налични.

Дъждовните бури така и не спираха през последните 1500 км откакто прекосих Missouri . . . Вече се превърна в ежедневие да следя радари и прогнози за времето в опит да изработя по-добра стратегия и да реша кога е най-добре да спра за деня, и кога е най-добре да продължа да карам. Въпреки това знаем какво гласи известният цитат на Майк Тайсън:

“Всеки има план докато не бъде ударен в устата”

Тази сутрин беше отвратителна. Валеше обилен дъжд, велоалеята беше разкаляна, аз бях кален а също така и колелото! Кал хвърчеше навсякъде по мен, клони и дървета бяха паднали и беше трудно да избегна големите локви.

Положението беше толкова лошо че гумите ми бяха затлачени от кал. Беше станало ежедневие да спирам и да използвам бутилките си с вода за да измия гумите само и само да продължа напред.

Рано сутринта пристигнах в безниностанцията Sheetz в град Connellsville, PA. Tова беше една от любимите ми местни спирки за храна когато карам колело. Бях покрит от грава до пети с кал и докато паркирах колелото отвън, хората ме гледаха с учудени погледи. Поне слънцето беше изгряло и дъждът спря за момент.

Най-големият проблем бяха моите обувки които се напълниха с вода и кал. Взех колкото мога салфетки от бензиностанцията и ги натъпках в шпайковете, просто уникална гледка . . . Закупих доста повече храна отколкото трябваше но това си беше мой навик заради дългите участъци в пустинята на запад без никакви магазини. Беше си голям сеир – лежях на пода до бутилките с антифриз и си хапвах най-спокойно. Преди някой от магазина да ми направи забележка, опаковах си чантите с останалата храна и газ напред.

Не отне много време и колелото отново беше потопено в кал. В крайна сметка, то си беше най-големият шампион по време на това приключение 🙂

Беше толкова страхотно да получим много любов в тази част на страната, хората излизаха да ни аплодират по улиците. Трябва обаче да си призная, бях малко разочарован от някои онлайн съобщения. Имаше хора които настояваха да ми дават акъл в определени ситуации но същевременно знех че намеренията им са добри. Ако това беше някой който е карал този вид състезания, наистина се вслушвах. В края на краищата обаче исках да вземам решенията сам за да не се оплаквам после че така или иначе станало заради трето лице. Честно казано, вече съм доказал че съм способен след всички състезания на дълги разстояния завършени през последните 20 години.

Проучването ми преди състезанието разкри че в следващото градче ще намеря добро кафе но това не беше така. Местният магазин беше затворен така че трябваше да се задоволя със скапаното кафе от бензиностанции. Толкова ми се пиеше качествено еспресо този ден, да седна и да си го пия бавно с парче торта:) Или пристигнах твърде рано, или беше затворен за постоянно магазина, кой ли знае.

Ако погледнете профила на надморската височина, бихте предположили че се изкачвах много през този ден. В действителност, теренът беше равен с наклони не повече от 2%. Сега карах по поречието на река Casselman, приток на река Youghiogheny. Очевидно това беше страхотно място за риболов на дъгова пъстърва. Трябва да се върна тук с приятели, въдици и добро количество бира.

Следващата забележителност беше Източният континентален водораздел.

Това беше най-високата точка на the Great Allegany Passage, 1000 метра надморска височина. Източният континентален водораздел разделя реките вливащи се в Атлантическия океан от тези които се вливат в Мексиканския залив. След него беше тунела Big savage. Беше забележително колко мостове и тунели бяха построени тук.

Следващият участък имаше знаци указващи че пътят е затворен, но в действителност беше проходим. Определено част от инфраструктурата тук се нуждаеше и от повече поддръжка. Разбрах от състезателите пред мен и някои местни жители че е възможно някои тунели и пътища тук да са затворени заради бурята. Едно конкретно място беше тунелът Paw Paw. Очакванията бяха премина от там на следващата сутрин.

Беше късен следобед когато най-накрая прекосих границата Maxon Dixon. Тя служи като демаркационна линия, разделяща четири американски щата и същевременно Севера от Юга по време на гражданската война. Това също означаваше че сега съм в Maryland, голямо облекчение да съм в моят щат на местоживеене.

Дъждът просто така и не спря този ден. Поне град Frostburg който беше крайната ми дестинация за деня не беше далеч. Това е много приятен исторически град пълен с музеи, галерии, планетариум и много фестивали. Оказа се че дори тук е имало голямо торнадо преди години (необичайно за такъв неравен терен)

На 2 юни 1998 г. торнадо категория F4 връхлита Frostburg и съседната долина на мините Eckhart. Поврежда повече от 125 къщи и началното училище Frost.

След пресичане на няколко железопътни релси, маршрутът продължи по криволичещ хълм точно преди да вляза в град Frostburg. Наблизо имаше арт скулптури и за мое щастие минах от там през деня. Ако бях тук през нощта, определено щях да изпитам няколко силни халюцинации 🙂

В този момент просто умирах за здрав сън. Мотелът Charlie’s беше на няколко килемтра от официалния маршрут. Първо се спрях в местния магазин за алкохол и си купих бира защото вече си беше време за парти. Това бе и последната ми вечер преди големия финал!

При пристигането ми в мотела видях табела която ме упътваше да отида до бара за да взема ключовете за моята стая. Там ме поздрави един приятен мъж и заедно тръгнахме към неговия малък офис. Очевидно резервацията ми в Orbitz не означаваше нищо но за мое щастие той успя да намери свободна стая. Тя се оказа по-добра от очакваното и може би едни от най-добрите похарчени $50 по време на цялото състезание. Беше малка но същевременно много чиста. Единственият минус беше липсата на пералня и сушилня което ме принуди да изгубя известно време за да изпера на ръка калният ми екип. Поставих дрехите между две кърпи с надеждата че ще изсъхнат поне малко докато се събудя.

Отделих и малко време за да поговоря със семейството , гледах телевизия, хапнах и се насладих на няколко бири. Оказа се че двойката в стая залепена за моята се забавляваха много повече от мен. Предполагам че успяха да направят поне едно бебе тази нощ и шумът идващ от там беше луд 🙂 За щастие бях уморен и след двете бири заспах моментално.

Може би беше около 16 часа при пристигането ми във Frostburg и все още валеше силно. Проверих радара преди лягане и се оказа че ще спре след полунощ. Поради това реших да продължа напред точно в 12:30 сутринта.

Излязох навън след като се събудих. Все още валеше но поне не беше толкова силно. Поне изглеждаше че съм спал в разгара на бурята.

Собственикът на мотела ми каза за че наблизо имало магазин 7/11 и според него това е единствената ми възможност за закуска. Храната там беше гадна но какъв ли избор наистина имах? Изпих поредното си скапано кафе и изядох едно мексиканско бурито за закуска. Около час по-късно дъждът спря напълно и бях супер благодарен. Най-хубавото е че това беше последният път когато щях да съм мокър!

Независимо кога спях всеки ден, броех дните си започвайки от 5 сутринта по тихоокеанско време (старта в Порталнд беше в тази часова зона).

Точно преди да пристигна в град Little Orleans, MD, минах през известния Paw Paw тунел. Построен е през 1836 г и за това са използвани шест милиона тухли.

Четох в интернет че може да е затворен но за мой късмет в този беше отворен. Усещането в него беше просто сюрреалистично а и доста опасно за каране. Настилката беше супер неравна и се движех бавно като бях изключително внимателен. Вляво от мен имаше парапет, вероятно на 1 метър от земята а до него течеше река Потомак.

Историята на този тунел е доста интересна:

Очаквало се е строителството да отнеме само две години и да струва 33 500 долара. Битките между работниците и изключителната трудност на работата удължили проекта с повече от десетилетие и 566 500 долара. Тези трудности допринесли и за прекратяването на строителството в Cumberland вместо в Pittsburgh което било и първоначалната крайна точка

От време на време е имало и юмручни битки между лодкари които отказвали предимство един на друг.

Изграждането на тунела било съпровождано от много насилсие между работниците от различни етноси. Тези сблъсъци довеждали до доста сбивания, завършващи с унищожаване на местни бизнеси и заведения. Постройка за работници изгаря една нощ и тялото на жена е намерено на сутринта. Някои вярват че духът и сега броди през тунела. Специалистите по паранормални явления също описват виждането на необясними сенки и чуването на безплътен шепот.

Дистанция до финала – 230 км !

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

PaypalVenmo or CashApp @GeorgiStoychev