Bike Nonstop US 2021 – Ден 20

Ден 20: Bolivar, OH – Whitsett, PA , дистанция-225 км , изкачване-1939 метра 

Голяма новина от тази сутрин беше че имахме победител! ! ! Michael спечели състезанието с време от 18 дена 14 часа и 57 минути. Поздравления приятелю, заслужена победа. Той беше най-силният и най-подготвен да се справи с всичко което ни връхлетя през последните три седмици.

Barry беше на 80 км от Вашингтон и в крайна сметка щеше да завърши за 19 дена 6 часа и 6 минути. Той е местен колоездач с когото успях да карам няколко тренировъчни рандонйорски маратона. Доста силен физически и психически състезател. Забавен факт беше че потенциално ще имаме двама в топ 3 от моя регион. Това ще се случи разбира се ако аз самият успея да завърша благополучно.

Както споменах по-рано, целта ми беше от 16 до 18 дни, докато 20 беше най-лошият сценарий. Беше ясно като бял ден че се справям по-зле от предвиденото 🙂 В същото време, нямаше за какво да се бия по главата и да се обвинявам. В един момент, този вид състезания се превръщат в игра на оцеляване а не на числа. Това с което трябваше да се справим беше безпрецедентно – от 50 градуса животозастрашаваща горещина до дъждовни бури 7 дена подред и над 1600 км чакъл и велосипедни алеи.

Всеки завършил би трябвало да се гордее с това независимо от това колко време му е отнело. На последният завършил състезател ще му трябват допълнителни 37 дена за да приключи. Това според мен не умаловажава неговото постижение. Не бих си представил да карам 58 дена подред. Физическото натоварване е едно нещо но дори финансово и логистично би било сериозен проблем.

Bike Nonstop US беше първото ми състезание с такава продължителност и завършването ми на 3-то място щеше да е нещо специално. Вашингтон, окръг Колумбия беше на 700 км, а вълнението от скорошното ми завършване се увеличаваше. Групата на Kevin и Andrew които бяха директните ми преследвачи беше на дистанция от 650 км. Според мен нямаха шанс да ме настигнат, освен ако не изпитам сериозен проблем който да ме принуди да се откажа или да ме забави с повече от един ден.

Краят на моето приключение най-накрая наближаваше. Тези последни дни бяха наистина емоционални след всичко през което бях преминал досега. Най-важното беше че успяхме да съберем близо $3000 за рак на гърдата и фондацията на Нана “Една от 8”. Общата сума на събраните средства за тази година е $5000. Благодаря на всички за щедростта. Не е късно да помогнете, линковете са в края на този блог.

Ако някой погледне моите снимки, ще си помисли че всичко е лесно и забавно. Реалността беше такава че нашата физическа и психическа издръжливост беше изпитана на 100 %. През главата ми минаваше постоянен поток от мисли и запитвания като:

• Не можеш просто да се откажеш, дори не си мисли за това
• В момента е трудно, но и това ще отмине
• Чул си достатъчно че не можеш, това е шансът ти да докажеш че можеш
• Болката е временна, свикни с това неудобство и продължавай напред
• Мразиш чакъл, пресечени местности и велоалеи, защо се регистрира за това състезание?
• Къде ще спя тази вечер и колко ли ще издържа без храна и вода?
• Спри с оплакванията, само губиш нерви и енергия

Денят ми беше отново белязан от достатъчно дъждовни бури. Това ме забави и ме накара да променя очакванията за финал на следващият ден. Беше 9 сутринта и вече валеше като из ведро. Мразех да започвам деня си мокър, но какъв избор имах? Температурата падаше толкова бързо, колкото и надеждите ми за серозен ден с над 300 км. Ясно ми беше че това ще бъде още един дълъг и тежък ден!

Карах в югоизточна посока а дъждът идваше от северозапад. Въпросът на деня беше дали ще успея да изпреваря бурята? Надеждата е нещо силно, но никога не се влюбвайте в нея, освен ако не обичате разочарования . . . Успях да остана сух за няколко часа, но в крайна сметка се озовах точно в средата на този ураган за повече от 4 часа. За да се влошат нещата, температурата падна моментално от около 35 градуса до 15. Същевременно се чувствах отвратително поради липсата на сън. Това което можех да направя беше да намаля темпото и да продължа напред. Нямаше и смисъл да се ядосвам тъй като майката природа нямаше как да я контролирам. Беше толкова лошо че бях принуден да спра за да се изсуша, да похапна и да се прегрупирам.

Велоалеята Panhandle беше следващото ми препятствие. По някаква причина местните постоянно ме питаха накъде съм се запътил. По-конкретно, те се чудеха за имената на улиците и градовете. Типичният ми отговор беше нещо от рода на – “Нямам ни най-малка представа, аз съм идиот който следва GPS-а и кара напред 20 дена подред”. А всъщност губиш и представа за ден и време по време на такова каране.

Пред мен имаше серия от около седем изкачвания преди и след Steubenville, OH. Тези къси хълмове бяха наредени един след друг чак до Pittsburg, PA. Веднага след като прекосих река Ohio, преминах в East Steubenville. Градът всъщност се намираше в щата West Virginia. Изглежда че реката служи като щатска граница, но West Virginia имаше толкова странна форма че 10 км по-късно бях в Pennsylvania, странна работа:) Сега можех да претендирам че съм прекосил три различни щата с колело в рамките на 30 минути 🙂

Спрях няколко пъти когато имах обват на телефона за да потърся хотел за тази вечер. Оказа се пълна загуба на време тъй като не намерих такъв който да е близо до маршрута или да не е супер скъп. Тези които можех да си позволя бяха в лоши райони и не си струваше. От друга страна, тези които ми харесаха бяха на цена от $200 или повече. Нямах друг избор освен да продължа или да спя отново сред природата.

Евентуално, дъжда спря и при първа възможност намерих удобна пейка за една кратка дрямка.

Скоро след това се качих на велоалята Montour Trail в предградията на Pittsburg. Беше мокро но поне пътят беше асфалтиран.

За мое щастие намерих отворена бензиностанция точно преди свечеряване. Купих си консумативи за тази нощ, запалих фаровете и извадих светлоотразителната жилетка.

В един момент карах покрай няколко местни заведения и чух хората да викат. Беше петък вечер и реших че все пак това е нормално. Изминах още около километър или два и ми се стори че халюцинирам. Една бяла кола мина покрай мен, намали скоростта и чух някой да говори на български език. Просто не можех да повярвам и си помислих за момент че сънувам. Оказа се че изобщо не е халюцинация а мой сънародник на име Цветан. Оказа се че е следял състезанието на живо чрез нашата GPS локация от самото начало. Веднага спрях, започнахме да си говорим и да си правим снимки. Всъщност, тези неочаквани срещи ме зареждаха с много позитивизъм и енергия. Човек който преминава през трудности в живота се учи да оценява и най-малките неща. Цветан беше доста горд че роден в България състезател е в челната тройка в едно от най трудните и дълги състезания без външна помощ с колело. Той беше толкова щастлив че най-накрая ме намери тъй като GPS-a не се актуализира толкова често когато караш в гориста местност.

Разговаряхме си за нашите семейства и какво ни е накарало да пристигнем в Америка. Припомнихме си и за нашето детство и предизвикателствата през които сме преминали. Цветан беше донесъл храна и напитки за което съм му много благодарен. Въпреки че тъкмо бях вечерял, нямаше как да го обидя и да не опитам сандвичите които ми беше приготвил. Останалата храна я натъпках в дисагите за през нощта. Малката му дъщеря настоявала да ми даде торбичка с бонбони M&M тъй като знаела че съм изморен и имам нужда от енергия. Какво по мило от това?

Бях сънлив, но адреналинът от тази неочаквана среща ме държеше на крака за момента. Това щеше да се промени доста бързо. . .

Веднага след като се сбогувах с Цветан, минах през няколко огромни моста през Pittsburg а след това и през железопътните линии в края на града. В този момент се натъкнах и на засилено полицейско присъствие с няколко блокирани улици. Да се ​​надяваме че няма престъпници наоколо защото в момента и костенурка да ме гонеше, не бих могъл да и избягам.

С нетърпение очаквах следващото препятствие, а именно, известната велоалея Great Allegheny Passage (GAP Trail) с дължина 240 км. Тя беше разположена по течението на реката Youghiogheny ( в превод, реката която тече в обратна посока). Беше доста кално, а теренът достатъчно труден за преминаване. На следващата сутрин изглеждах така все едно съм излязъл от кочина. Колелото и дрехите ми бяха толкова кални че се налагаше да спирам постоянно и да ги мия с бода от крайпътни кладенци. Имаше толкова кал че блокираше веригата и гумите на колелото.

Заваля слаб дъжд и усещах че заспивам докато карам. Последното нещо което ми трябваше в момента е да падна отново след като повечето ми рани бяха почти заздравели. Беше пълен мрак но забелязах пейка отстрани на пътя и спрях веднага. В момента в който си включех фара, комарите ме налитаха доста смело. Пейката беше някак наклонена, сякаш нарочно построена така че да не е удобна. Това всъщност е практика за да няма бездомни които да спят там ежедневно. Проблемът с бездобните в някои щати е наистина много сериозен. Особенно в по- топлите тъй като там хората могат спокойно да спят на откито без да се притесняват от измръзване. Поставих надуваемия дюшек на пейката и заспах моментално.

Oчите ми бяха широко отворени след по-малко от час а дъжда се увеличаваше. Само си представете колко уморен трябва да съм бил за да спя в дъжда. Продължих напред в опит да намеря по-добро място за кратка дрямка. Надниквайки в GPS данните след състезанието си личи че съм изминал още само 10 км до Buena Vista, PA преди да заспя за 3 часа. Къде и как, нямам никакъв спомен.

Събудих се точно преди изгрев слънце и денят ми приключи близо до миньорския град Whitsett, PA.

Дистанцията до финала вече беше само 470 км !

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev