Ден 19: Cedarville,OH – Bolivar, OH, дистанция-306 км , изкачване- 1308 метра

Започнах моят деветнадесети ден и ми оставаха само 960 км до крайната цел – Вашингтон! Без да се лъжем, много исках това приятно мъчение да свърши по-скоро. Същевременно, раните почти зараснаха – ахилесът и коленете не ме притесняваха толкова и се чувствах готов да увелича темпото до финала. Исках да карам здраво през следващите два дни като мина над 300 км на ден и да завърша с кратък трети ден. Много е важно да си поставиш цел, тя наистина мотивира, но човек никога не трябва да бъде разочарован ако нещата не вървят по план. Важното за мен е да давам най-доброто от себе си всеки ден.
Толкова дълго състезание се подхожда най-добре ако се раздели на малки участъци и се преследват по-малки цели. Това може да бъде следващата сприрка за снабдяване с вода или храна, място за пренощуване, магазин за ремонт на велосипеди, дължина на пробег и така нататък. Желанието ми беше да завърша преди неделя защото понеделник трябваше да бъде първият ми ден обратно на работа.
Точно на този ден разбрах за погребението на скъп приятел което щеше да е в понеделник. Обаждането дойде посред нощ и по време на поредната дъждовна буря. Беше напълно неочаквано и внезапно а и аз така или иначе бях емоционална развалина дори преди да разбера за това. Вместо да позволя това да ме пречупи, реших да продължа да се боря със зъби и нокти. Не беше лесно, но аз не се регистрирах да се състезавам за да търся лесен изход и причина да се откажа?
През този ден не се случи нищо толкова интересно така че историята ще бъде кратка. Велоалеята беше асфалтирана, супер бърза и стартирах добре отпочинал. Чувствах се все едно съм в тунел, карайки по тясна настилка и заобиколен от растителност. След като излязох от Cedarville, минах покрай няколко малки градове близко до влаковите релси които са успоредно на велосипедната пътека. Железопътната линия все още беше жизненоважна за икономиката в района и изглеждаше много активна.
Около обяд влязох в Columbus, OH и след това тръгнах на североизток. Това че карах по велоалеята помогна много за заобикалянето на градския трафик. Единствената ми спирка беше в ресторант Subway за да си купя още храна и вода. Беше интересно да видя как другите посетители ме гледат с втренчени погледи след като погълнах два големи сандвича и натъпках още два в чантите си за броени минути. Като гледам снимките ми от онзи ден, беше видно че лицето ми не беше близо до бръснач почти три седмици 🙂
Река Scioto минаваща през Columbus близо до North Bank Park Pavilion и си беше наистина красива гледка.
В покрайнините на града започнах постепенно изкачване през следващите 3 часа до пристигането ми в Mt Liberty. Изглеждаше като голям 40 км баир на профила който GPS-а ми помазваше, но се оказа нищо сериозно. Нямаше наклони над 2%, така че трудно може да се нарече изкачване. За тази област обаче, 228 метра над морското равнище си беше голяма работа !
Mount Liberty се заражда през 1835 г. Общността е кръстена на високата надморска височина на кметството и заради местоположението си в рамките на окръг Liberty
След 15 километра вече се намирах в Mount Vernon, град кръстен на имението собственост на George Washington. Изглежда тук имат и някаква любовна връзка с бури и наводнения.
През май 1953 г. телефонната централа за целия град е унищожена от пожар, прекъсвайки разговорите с месеци. През януари 1959 г. заради тежко наводнение ,500 домове са евакуирани и причинените щети са за 5 милиона долара
Mount Vernon е и домът на операта “Woodward” , най-старият оперен театър от този вид в Съединените щати.


Това е и родното място на Cooper Industries – голям индустриален комплекс в западната част на града който произвежда и ремонтира продукти за производството на газ и петрол. След като бива придобит от голяма компания през 2014 г. и няколко пъти сменя собствеността си, през 2018 г. е обявено че съоръжението ще бъде затворено до 2019 г. Да прочета днес че тази фабрика е съществувала 200 години и е осигурявала препитание за толкова много семейства беше наистина тъжно. Това ми напомни и за всички затворени фабрики в моят роден град Попово. Поне празните сгради биват придобити от новосформирана компания с името “Ohio Mint” – монетен двор произвеждащ златни и сребърни кюлчета.
Бях само на 150 км преди да стигна до километър 5000. Пристигнах в Massillon, OH и след това продължих да се вдижа в южна посока. По това време вече беше тъмно, бях уморен и сънлив. Напредъкът постигнат през този ден беше добър и всъщност това се оказа един от най-силните ми дни по отношение на изиминати километри. Въпреки това, не бях планирал предварително къде да спя през нощта и продължих да карам докато не можех да продължа повече.
Започна и слаб дъжд когато наближих град Bolivar и се качих на поредната велоалея. За щастие попаднах на офис сграда която беше част от парка и имаше обществен санитарен възел.

Озовах се отново на пода в коридора преди тоалетните, абе славен живот си живеех 🙂 Поне имаше покрив над главата ми, успях да се измия в мивката и да заредя устройствата си.
След като слъцето изгря около три часа по-късно продължих напред. Сегашната велоалея беше мокра, а настилката не толкова равна. Натъкнах се и на поредният фен на състезанието който беше тук за да ме поздрави и това беше наистина приятна изненада. Благодарности за Heather Kathleen че посрещна всички ни по време на това състезание. Всъщност, за малко да я изпусна през онзи ден. Тя беше толкова объркана от моите действия докато ме следи на живо. GPS устройстовото се затруднява да обнови местонахождението ми когато съм в гъста гориста местност. Кой ли нормален кара колело цяла нощ и спира в 3 сутринта близо до тоалетна, след което спи 3 часа преди да продължи напред?
Heather беше оставила охладител пълен с напитки и храна така че закуската ми беше подсигурена.



Познайте какво, вече бях само на 700 км от финалната линия!
Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности
https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/
Други начини за помощ:
Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/
Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/
Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting
Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev
Make a one-time donation
Make a monthly donation
Make a yearly donation
Choose an amount
Or enter a custom amount
Your contribution is appreciated.
Your contribution is appreciated.
Your contribution is appreciated.
DonateDonate monthlyDonate yearly
You must be logged in to post a comment.