Bike Nonstop US 2021 – Ден 18

Posted by

Ден 18: Seymour,IN – Cedarville,OH, дистанция-285 км , изкачване- 1395 метра 

Хотелът от предната вечер беше пълна катастрофа. Поне успях да спя, да се изкъпя и прегрупирам за следващият ден. Междувременно, Michael беше на около 640 км пред мен, а Бари на още 65 км пред него. Беше разочароващо да изоставам толкова много, но и очаквано след всички проблеми които имах през последните няколко дена. След като прекосих река Missisipi преди 3 дни, имах два наистина лоши дена и губех позицията си.

Беше влажна сутрин, но бях щастлив че все още съм в играта след 17 дни. С всеки километър вълнението нарастваше с наближаването на източното крайбрежие.

Пред мен имаше няколко стръмни, но кратки изкачвания точно преди границата с Ohio близо до голф игрището Hidden Valley в Lawrenceburg, IN. Летях надолу при спускането по Alpine Drive и се наслаждавах максимално. В подножието бях застигнат от няколко камиона за озеленяване които ми сигнализираха да спра. Предположих че е някой който ще ми се оплаква къде и как карам колело, но се се оказа една от най-приятните срещи по време на състезанието. Шефът на тази бригата се оказа мъж на име Робърт и те ме преследваха няколко километра за да говорят с мен. Той изглеждаше точно като покойния ми дядо с който имам много приятни спомени като дете. Оказа се че е голям фен на колоезденето и редовно пътува до Европа за да гледа Тур де Франс на живо. На тръгване бръкна в джоба си и ми подаде банкнота от 100 долара, просто не можех да повярвам. Опитах се да откажа няколко пъти, но той настоя. Случайности няма и все едно е знаел че банковата ми сметка е почти празна и не бях сигурен колко нощувки в хотел мога да си позволя.

Малко след срещата с него вече бях в Ohio и влязох в град Cincinnati. Тук малко се позабавих заради тежкият трафик,но градът беше наистина невероятен и пълен с живот. Искаше ми се да имам време за храна и напитки докато гледам концерти на живо в Sawyer Point Park & Yeatman’s Cove. Каква разлика беше това в сравнение с празнотата в дивия запад. . . Имаше толкова много хора на изток от река Missisipi и ми отне известно време за да свикна.

Реката Ohio минава на юг от града и гледките бяха зашеметяващи.

Най-накрая, на излизане от града, вече бях на велоалеята Ohio to Earie. С дължина от 529 км, това е и най-дългата велоалея в състезанието. Освен това е добре поддържана и напълно асфалтирана. Растителноста от двете страни същевременно помагаше да ме закрили от слънцето и вятъра.

Другото положително нещо беше наличието на много магазини. Ежедневната ми борба за намиране на храна и вода беше приключила. Колоездачите по велоалеята бяха много дружелюбни и в много случаи започвахме кратки разговори за моето приключение. Както обикновено, повечето бяха учудени, впечатлени, или не можеха да повярват през какво съм преминал.

Последва нов порой, но този път беше краткотраен. За щастие, намерих заслон наблизо и там се срещнах с местен колоездач който работеше за велоалеите в щата. Той настоя да ме интервюира за местния вестник. Беше доста готино да направя интервю без електроники, а с въпроси и отговори на лист хартия 🙂

Целта за тази вечер беше известният Hearthstone Inn & Suites в Cedarville, OH с менджър от полски корени на име Stuart. Той е голям фен на състезанието, а хотелът, удобно разположен по трасето. Беше ранен следобед и все още ми оставаха 160 км докато пристигна.

На излизане от Cincinnati минах покрай очарователния град Loveland, OH.

В ранните си дни, Loveland беше известен като курортен град с летни къщи за богатите, което му носи и прякора “Little Switzerland of the Miami Valley.”

Продължих на север и минах през Xenia, OH. За щастие тук не се натъкнах на бури:

Градът има история на силни бури. Според местната легенда, индианците наричали района „мястото на дяволския вятър“ или „земята на лудите ветрове“ (в зависимост от превода). На 3 април 1974 г. торнадо със сила F5 по скалата на Фуджита прерязва градът директно през средата по време на Супер епидемията от 1974 г и втората по големина серия от торнадота в историята. При бедствието загиват 34 души (включително двама Национални гвардейци от Охайо, които загиват дни по-късно при свързан пожар), ранени са още 1150. Торнадото унищожава почти половината от сградите на града и оставя 10 000 души без дом. Пет училища, девет църкви и 180 предприятия също са разрушени.

Слънцето залезе и аз бях все по близо до моята цел. С малко попътен вятър, скороста ми се увеличи значително и това доста помогна. Бях малко развълнуван и невнимателен и това доведе до ново падане. Калта отстрани на пътя помогна да омекоти падането а джърсито ми изглеждаше сякаш съм бил в кочина с прасета. Нямаше никакви щети нито по мен, нито по колелото освен нараненото ми его.

Миг по-късно бях заслепен от сериозен фар. Беше колегата колоездач с веломобил Брейси. Той ме чакаше точно преди Cedarville, OH. Спомена ми че ще се опита да кара с мен за малко без да ме бави а аз го уверявах че скоростта ми не е това което беше преди.

Разделихме се на следващото кръстовище и не след дълго бях в Cedarville. В социалните мрежи имаше видеоклипове от посрещането на първите двама състезатели и при мен нещата бяха същите. Мениджърът на хотела чакаше на улицата за да ме поздрави и да ме снима до бяла дъска с моето име и оставащото разстояние до финала.

Това наистина беше много специален момент. Когато влязохме във фоайето, бях интервюиран за кратко от Stuart за Фейсбук групата на състезанието. Говорихме си и за източна Европа тъй като и двамата споделяме корени от тази част на света. Фоайето на хотела беше впечатляващо и проектирано от самия управител/собственик. Съдържаше много снимки и артефакти показващи историята на САЩ и този малък град.

Нямаше пералня за гости, но ми предложиха да оставя дрехите си и те щяха да ми ги изперат. Закуската започваше в 7 сутринта, но поради желанието ми за ранно тръгване щях да я пропусна. Stuart беше достатъчно любезен да попита какво искам за закуска и щеше я остави в ресторанта в 6 сутринта. Огромни благодарности на персонала на Hearthstone Inn & Suites. След като се събудих, отворих вратата на стаята и прането ми беше надлежно поставено в чанта на земята.

Това беше доста пълнотворен ден и изминах 285 км.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

PaypalVenmo or CashApp @GeorgiStoychev