Bike Nonstop US 2021 – Ден 17

Posted by

Ден 17: Sulivan , IN- Seymour,IN, дистанция-209,4 км , изкачване- 1116 метра 

Планът за този ден беше прост – ранно събуждане, закуска, пазаруване от Walmart и след това отново в посока изток. Записвах си на бележка какво трябва да си купя при първа възможност и това беше предимно кремове и лекарства. Антибиотичен крем за отворените рани, Calmoseptine за седалищната част, капки за очи … накратко, много скучен списък. Най-накрая си купих и смазка за веригата.

За съжаление, нямаха Calmoseptine в магазина и след консултация с фармацевта, той предложи бебешки крем за обрив. Да, бебешките продукти работят много добре, както и тези за жени, но нека сега да не отклонявам темата 🙂 Честно казано, бях ядосан тъй като новият крем трябваше да се нанася повторно и ефекта от него беше минимален. Обикновено не използвам крем освен ако не е влажно или вали дъжд но в средният запад това веше ежедневие. Познат колоездач ми препоръча Calmoseptine и този чуден крем наистина ми спаси задната част. Създава бариера върху кожата за да я предпази от бактерии и влага. Съдържа цинков оксид, но добавянето на ментол дава приятен изтръпващ ефект. Според мен, ако се прилага преди проблемите да започнат е много ефективен. След толкова дни каране в дъжда, все още нямах никакви проблеми със седалището. Очевидно седалката Infinity E3 ме спаси и я препоръчвам на всички.

Определено загубих много време тази сутрин преди да напусна хотела. Като цяло, спането, пазаруването, прането и закуската ми струваха 9 часа. Раните трябваше да се лекуват а и екипировката трябваше да се изпере и изсуши. Времето за възстановяване от друга страна се удължаваше с допълнителната умора насъбрала се след повече от две седмици каране. Границата с Ohio беше на около 320 км и я очаквах с нетърпение. Там беше първото ми 12 часово състезание през 2016 и дори успях да спечеля сребърен медал.

Трафикът се увеличаваше с всеки изминат километър и това изнервяше допълнително. Този ден се оказа доста скучен и през повечето време карах между безкрайните царевични ниви на южна Indiana. Поне миришеше добре и помагаше да се скрия от силният вятър. Интересно нещо за този щат беше огромното количество църкви. На стотина километра на север, в град Indianapolis всъщност има най-много църкви на глава от населението в цялата страна. Там има 2900 църкви и други религиозни обекти, или по една на всеки 289 души!

На пристигане в Springville се изправих пред поредната дъждовна буря. Вече всички коментираха в социалните мрежи за моя специален дар да привличам лошото време 🙂 Трудната част за мен винаги е била правилният момент да облека екипировката за дъжд. Ако е твърде рано, започвате да се потите и това не е добре. Същевременно, ако е твърде късно, ще сте мокри като мишки цял ден 🙂 Може би трябва да потърся дрехи с по-добри материали които отблъскват водата и същевременно не те карат да се потиш?

Спрях за момент отстрани на пътя за да си облека отново якето когато един от феновете на състезанието, Matthew Conley се появи за да ме поздрави и да си поговорим.

Дъждът спря в ранния следобед и това ми позволи да поизсъхна. Това беше идеална възможност да си изсуша краката и да нанеса отново мехлеми върху отворените рани. Досега бях свикнал с болката и просто се научих да живея с нея.

Натъкнах се и на нова отсечка с чакълест път който направо ме разби на малки парчета. Би било забавно ако си свеж и караш лек велосипед на кратко състезание, но карайки 25 килограма нотоварено колело след всичите тия километри и рани си беше мъка.

Освен това преследванията с кучета през този ден нямаха свършване. Бях наистина шокиран от огромното количество кучета които не са на каишка или прибрани по къщите. През този кратък ден имах поне десет състезания с кучета 🙂 Много от тях всъщност бяха Питбули, а не някакви малки дружелюбни кученца. Скоро след това, ахилеса ми се поду и започнах да се вдижа по-бавно.

Спомням си как карам и се наслаждавам на пейзажа и изведнъж, от никъде, чувам драскане по паважа зад мен и так започна следващото преследване. Този път бяха два големи Питбула, по един от всяка страна на колелото които наистина се опитваха да ме захапят. Имах такъв късмет че не усяха да докоснат колелото защото в такъв случай, задължително паднах на паважа. Такива неща винаги се случват супер бързо за да се отреагира навреме. Изкрещях колкото мога по-сило, напръсках ги с вода и успях да им се изплъзна.

Слънцето залязваше бавно, а същевременно ,разочарование и гняв кипяха в мен. Имаше изобилие от всякакви хвърчащи насекоми а и шофьорите бяха доста агресивни.

Въпреки че започнах късно и планирах да карам цяла нощ, реших да потърся подслон и да спра за сега. Бях уморен от гонките с кучета и крещенето на шофьорите. Реших че е разумно да спра само след около 200 километра. Просто не се чувствах в безопасност по пътищата и ахилеса ме наболяваше.

Надеждата да стигна до Ohio се изпари бързо, но поне бях жив и в безопасност. Имах намерение да карам още 60 км но не можах да намеря хотели в малките градчета и селца толкова напред . Seymour, IN беше мястото където този ден приключи като трябваше да карам няколко километра извън маршрута до хотела.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

PaypalVenmo or CashApp @GeorgiStoychev