Bike Nonstop US 2021 – Ден 16

Posted by

Ден16: Wood River, IL – Sulivan , IN километри- 301,3 , изкачване- 930 метра 

Сутринта на 16-ия ден се намирах все още в хотел Bel-Air. Наблизо имаше бензинностанция Casey’s ,проверен и безопасен избор за закуска и горещо кафе. Местоположението беше леко настрани от маршрута но защо сега да търся друга опция и да експериментирам? Поне сутринта беше суха и още не валеше.

В покрайнините на града се качих на велоалеята Madison county transit bluff trail през Southern Illinois University напът за Edwardsville, IL. Настилката беше наистина добра и най-хубавото беше че имаше много хора които тренираха. Карайки рамо до рамо с други колеги колоездачи и бегачи ми послужи като много добра мотивация. Беше страхотно да съм около много хора и да не се чувствам самотен и изолиран както по пътищата в дивия запад.

Тази велоалея се вливаше в madison county transit nickel plate trail с дължина 45 км. Стомахът ми беше разстроен но нещата се подобриха с натрупването на километри. Може би следващия път би било по-добре да не ям и пия като прасе а да се опитам да смилам храната бавно 🙂

Очакванията ми бяха да се срещна отново с Judy по трасето. Тя ме засече някъде преди Vandalia, IL и засне няколко клипа докато минавах покрай нея. Спрях за момент да си поговорим и се разбрахме да се видим по-късно за обяд. На тръгване тя ми каза нещо, аз се опитах да спра и веднага паднах на земята защото още бях закачен за педалите и нараних лявото си коляно. Тя се появи на няколко различни места по пътя, с перука на главата, звънец и крещеше от сърце за да ме насърчи. Чувствах се толкова страхотно да видя познато лице. Срещнах я за първи път по време на Race Across America 2019 когато бях част от екипа на великия Marko Baloh.

След кратко каране се засякохме във Vandalia ( град основан през 1819 като нова столица на Illinois). Това беше очарователно градче от Средния Запад с много опции за обяд от които да избирам. Спряхме се в Copper Penny Pub който силно препоръчвам на всеки който пътува в тази посока. Тук имаше и маси отвън където можете да излезете с храната закупена от близките ресторанти. Честно казано, ставаше все по-топло и реших да влезем в заведението и да се разхладя за момент.

Моят GPS, зарядно, телефон и слушалки се нуждаеха от зареждане и веднага включих всичко в най-близкия контакт преди да седна. Нямаше нищо по-добро от чаша студена местна бира докато чакам храната да се сготви. Сервитьорката Meg беше страхотна и ни обърна достатъчно внимание. Беше и интересно да чуе за моето предизвикателство и слушаше с отворена уста. Дори напълни всичките ми бутилки с вода на бара и ме прегърна, какво повече ми трябваше в този момент? Хамбургерът и пържените картофки бяха вкусни и както обикновено едната порция беше запазена за изпът. Разговаряхме заедно с Judy за велосипеди и нормални неща от ежедневието.Тя е доста земен човек с който лесно се говори и е супер забавна. Аз все пак се състезавах и след бърз обяд беше време да оседлавам коня си и да продължа да се движа на изток.

Напредъкът беше доста добър през този ден докато не заваля дъжд на няколко пъти. Дрехите ми бяха все още мокри от предишния ден и това е супер отвратително. Опитах се да ги “простра” на седалката за да ги изсуша докато карам но времето се влоши. Надявах се че хотелът тази вечер ще има пералня и сушилня иначе ще имам големи проблеми. Кожата ми изглеждаше така сякаш съм бил в джакузи с часове и това можеше да се превърне в сериозен проблем и прерастне в отворени рани.

Одисеята ми в южен Illinois беше кратка и след пресичането на река Wabash бях в щата Indiana. Някак си бе странно да съм толкова бързо в друг щат като се има предвид че през първата седмица от състезанието ми отне 2 до 3 дни за да премина един щат. Разлика беше че тези на запад бяха просто огромни по размери.

Вече беше тъмно при влизането в Hutsonville , IL а и нещо изглеждаше странно. Градът беше блокиран от полиция. Около дузина полицейски коли бяха пръснати наоколо и сякаш чакаха някого или имаха специална акция. За щастие не търсеха потен, мръсен и уморен колоездач 🙂

Най-накрая щях да измина отново 300 км което беше дневният ми планен пробех. Sullivan, IN беше градът където тази вечер щях да завърша след полунощ. Допълнителният бонус тук беше магазин Walmart от другата страна на улицата. Тази локация беше избрана преди състезанието и за щастие пристигнах преди отново да заспя някъде отстрани на пътя. Когато си уморен, просто спираш и спиш отстрани до пътя. Досега спах в канавка, на пейка, на пода на тоалетна и в царевично поле. Някак налудничаво но типично за ултра колоезденето.

Часовата зона също се промени и от централно бях вече на източно време. След 16 дни състезаване най-накрая бях в часовата зона на която състезанието ще приключи. Няма да лъжа че усещането не беше страхотно!

Изборът за нощувка беше хотел Days Inn Wyndham и началото на гъсто населените места беше очевидно. Вратата беше заключена и трябваше да звънна и да чакам да отворят. Това повдига въпроса колко безопасно е това място. . . Във фоайето нямаше никой и маските бяха задължителни според местният закон, та дори ако бяхме само аз и човекът зад стъклото. Дори използваха хирургически ръкавици преди да сканират кредитната ми карта. Беше малко тъжно тъй като мнозина все още живееха в страх и в контраст със дивият запад. Там хората се скитаха свободно сякаш Covid никога не се бе случил. Стаята беше много добра и аз веднага извадих всичко от чантите на голямото легло за да се реорганизирам за следващият ден.

Наличието на пералня за гости беше нещо което очаквах с нетърпение. Изкъпах се, хапнах и включих всички устройства за зареждане.След това заснех кратко видео за социалните мрежи разказващо за напредъка ми. Намеренията ми бяха за сериозни километри и на следващия ден. Проверих времето и прегледах бележките си за това което предстои. Ходилата ми и коленете бяха в ужасно състояние от многото падания и дъжда. Знам, изглежда грубо но това е реалността в този спорт.

Голямата новина беше че Barry вече веше водач в класирането.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

PaypalVenmo or CashApp @GeorgiStoychev