Bike Nonstop US 2021 – Ден 15

Ден 15: Jefferson City, MO – Wood River, IL, километри – 202.9, изкачване- 712 метра

Ден 15 беше един от най-лошите в отношение на изминатите километри. Разликата между мен и Barry се увеличи с още 80 км до около 390 км и Michael беше на 100 км пред него. Лишаването от сън си беше истински проблем след като изкарах предишната нощ с няколко кратки дрямки.

Наложи се да сляза от велоалеята Katy trail три часа след като денят ми започна в търсене на храна . Беше ми писнало от храната по бензиностанциите но друг избор в момента нямаше. Велоалеята минава по поречието на река Missouri и комарите бяха в изобилие и супер агресивни. Ако спрете за повече от пет секунди, ще ви изядат набързо.

Не мина много време преди да започна да затварям очи докато карам. Бях решил този ден да спра за почивка в хотел които е само на 110 км но май нямаше да стигна дотам. Честно казано, беше опасно да продължа и спах на пейка с изглед към реката за 45 минути. Кратката дрямка всъщност беше неудобна заради жегата и влажността.

Веригата ми продъжаваше да скърца заради дъждовете. За щастие се сблъсках със семейство на велосипеди което беше на пътешествие. Те бяха достатъчно любезни да ми предложат малсо за верига и им бях много благодарен.

Дъждът продължи през целия ден и вече бях свикнал с него. При такова време шансовете за пукане на гума се увеличават значително и аз станах жертва на тази статистика. Очевидно, дъждът не причинява пукането, но водата действа като лубрикант за малки частици които преминават през гумата по-лесно отколкото когато е сухо. Задната ми гума беше достатъчно изтъркана и тази вечер щях да я сменя със предната.

Велоалеята в този участък изобщо не беше добра. Започнах да забелязвам табели “Лоша настилка” навсякъде по трасето. Какъв беше смисълът да имаш толкова много знаци когато си личи от километри колко е гаден паважа?

Щетите нанесени от бурята бяха очевидни. Много дървета бяха паднали на земята и блокираха пътя. Наложи се да заобикалям доста през баири и поляни. Напредвах бавно, но напредвах и това беше най-важното.

Да си фермер тук трябва да е трудно. Нивите с посеви бяха потопени във вода и изглеждаше като блато.

Поне зайците ми правеха компания. Сигурно е размножителен сезон защото те бяха навсякъде. Всеки път когато поглеждах напред, мярках поне пет заека пресичащи в различни посоки.

Да пристигна до реката Mississippi беше голямо облекчение и постижение. Велоалеята приключи тук и щатът Illinois беше на хоризонта. Това означаваше повече населени райони. Сега можех да карам не толкова натоварен и да спирам по-често. Като допълнителен бонус, моята добра приятелка Judy Rush щеше да ме посрещне тук. Да, фамилията й не е случайна, дъщеря й е кралицата на болката Rebecca Rush. Седем пъти световен шампион ! ! !

Срещнахме се набързо около 18:30 за така необходима прегръдка, малко смях, приключенски истории и няколко снимки. Небето не изглеждаше много дружелюбно и трябваше бързо да продължа напред. Judy шофираше с часове за да се срещне с всички състезатели по време на BNUS и заради хора като нея си заслужаваше това което правим.

В този момент бях тотална развалина и се извиних за външния си вид 🙂 Честно казано, нищо друго не се очакваше след като карах колело последните 36 часа на два часа сън. Тя направи няколко хубави снимки с река Мисури на заден план преди моето заминаване. След това ми каза да я очаквам отново по трасето на следващия ден.

Хотелът във Wood River, IL беше на 10 км пред мен и нямах търпение да пристигна.

Вече бях на нова велоалея с името Confluence Trail. Започна да вали като из ведро и едва виждах на 50 метра пред мен. Посоката на вятъра е много важна и този път не беше в моя полза. Капките идваха под перфектен ъгъл и ме удряха в лицето.

Мокър до кости стигнах до хотела по залез слънце. Честно казано, това беше един от най-добрите нискотарифни хотели по време на цялото пътуване. Настаниха ме в новоремонтираната част която беше много модерна и чиста. Липсата на пералня беше единственото ми оплакване. Прането на дрехи на ръка се превърна в занимание което мразех преди да си легна.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev