Bike Nonstop US 2021 – Ден 13

Posted by

Ден 13: Maryville MO – Lexington, MO, километри- 259 , изкачване- 2231 метра 

Обзор на моментната позиция в Bike Nonstop US:

След първите 12 дни от състезанието успях да постигна целта си от 320 км дневно разстояние само четири пъти. Общият ми среден дневен пробег беше 260 км но спадна до 242 км през последните 4 дни. Редувах по -добри дни от 275 км до 290 км, но те бяха последвани от по-къси дни от порядъка на 200 км.

Времето през което не се състезавах а губех в спирания и сън също се увеличи. Основният допринасящ фактор тук беше рекордната топлинна вълна. Комбинирайте това с дъжд, катастрофи и наранявания и необходимото време за възстановяване беше повече от очакваното. Нищо изненадващо че изоставах на двамата лидери но въпреки това никога не губех надежда. Имаше още 2400 км за изминаване и всичко беше възможно. Същевременно, всеки състезател се изправяше пред различни метеорологични условия заради това че бяхме толкова разпръснати по трасето.

Barry беше на 320 км пред мен а Michael ме водеше с почти 400 км. Какво страхотно каране на моя приятел Barry който бързо наваксваше изоставането от лидера. Тези момчета се бореха със зъби и нокти. Феновете сигурност се наслаждават на това напрегнато състезание без изявен лидер. Все още очаквах единия от тях да направи грешка но в крайна сметка това така и не се случи. Ако имам шанс и сили бих атакувал но най -важната ми цел в момента беше да завърша.

Преследвачите:

Kevin установи преднина на Jared и Andrew от около 160 км. Той беше на 433 км зад мен. Честно казано, не чувствах никакъв натиск от това че ме преследват и целта ми беше да скъся дистанцията между мен и първите двама състезатели.

Don беше лидер в групата на останалите три състезателя въпреки че напусна състезанието за няколко дни и после пак продължи. Разликата между мен и него беше около 1450 км. Sheri и Jonathan изоставаха на около 1930 км.

Ден 13

Morning resupply at Maryville, MO

Първата ми цел за деня беше на 130 км и това беше град Gallatin, MO. Там се намираше и първата възможност за снабдяване с провизии. Въз основа на доклади от първото издание на състезанието, този участък е много труден и градовете с отворени магазини са много отдалечени един от друг. Очаквах и битката между мен и известните хълмове на Missouri. Апалачите където живея и тренирам като терен са много сходни. Една от важните разлики беше вятърът който тук може да те нокаутира като Майк Тайсън. По всичко си личеше че ме очаква още един вълнуващ ден.

Теренът беше наистина безмилостен. Натоварен, велосипеда тежеше около 23 кг и допринасяше за страданието когато си изкачвах по тия баири с наклон до 15 процента. Избора ми на курбел с един венец от 46 зъба в момента ми се струваше като много тъпа идея. Както си личи от профила на терена на първата снимка баирите не бяха дълги, но бяха един след друг и никога не свършваха. Ако сте фен на болката, елате да карате колело в Missouri 🙂

Забелязах готина барака в един от малките градове наоколо. Някой наистина имаше афинитет към събирането на регистрационни номера.

Щатът Missouri също имаше супер много диви животни. Забелязах повече от веднъж лешояди които се спускаха и грабваха животни от земята.

Въпреки че носех цяла пица в багажа, ядки, вафли и осем бутилки с вода, запасите ми свършваха по -бързо от очакваното. С храната все още бях добре но ситуацията с водата беше наистина тревожеща. Напредъкът в този ден беше бавен същевременно и заради горещината а и вятърът ме разнасяше нагоре -надолу по пътя като хвърчило. Този терен се казва The Great Plains:

Големите равнини (на френски: Grandes Plaines) или накратко The Plains (равнините) е обширно равнинно пространство в Северна Америка. Намира се западно от река Мисисипи и източно от планините Rocky Mountains, голяма част от които са покрити с прерии, степи и пасища.

Ветровете тук пък са толкова силни че правителството иска да инвестира 1 трилион долара за допълнитени турбини които да произведат 200 000 MW енергия.

Missouri Wind on Kite Rd

След 100 км пристигнах във Fairport, MO и чух някой да крещи и ръкомаха. Дано това е приятелски настроен човек защото нямах сили и време за драма. За мое добро, това се оказа местен американец от племето Sioux. Следваше състезанието на живо в Trackleaders и след среща с Michael беше много развълнуван да ме види. Бях поканен в неговият дом и му дължа много затова че ме спаси в този труден ден. Успях да се охладя и да напълня бидоните с вода. Побъбрихме, направихме си няколко снимки за спомен и потеглих напред. Наистина е интересно как хората заредени с позитивна енергия могат да я предадат на някой друг. По -късно започнах да получавам мотивационни съобщения от него и това повдигна настроението ми. На едно от тях пишеше следното:

„Живей силно като планините и истински като орелът и великият дух ще бъде с теб“

Thank you Roger

Напредъкът ми през този ден не беше особено впречатляващ и заради това че все още изпитвах всякакви болки от няколкото падания. Това всъщност се очакваше след 12 трудни дни и многото километри в краката. Мазолите по ръцете и лактите се превръщаха в голям проблем. Глезените и коленете ми бяха възпалени, а слънцето и вятърът направо унищожиха устните и кожата по цялото ми тяло.

Всеки ден чувствах болка на различно място и реших че това всъщност е за добро 🙂 Превключвайки вниманието към нови болежки ме накара да забравя за предишната болка. В такива моменти човек може да се научи да блокира различни чувства и да не им обръща внимание. Моята поговорка е нещо подобно:

“Ако не е животозастрашаваща, не обръщам много внимание на болката. Болката не заслужава моето уважение”.

В този район сигурно имат някакви специални зърнени култури защото магаретата бяха големи като коне. А може би просто халюцинирам 🙂

Насрещният вятър през този ден беше наистина брутален. Когато пристигнах в Braymer, MO също разбрах колко горещо продължава да бъде навън. Тук най-накрая намерих бензиностанция където можех да си купя храна и вода. Вътре беше приятно но щом излязох отново навън, разбрах че е горещо като във фурна работеща на 200 градуса и живакът отново достигна 40 градуса. Последната ми цел за деня беше Lexington, MO където очаквах да пристигна преди полунощ а и хотелът беше точно до състезателния маршрут.

Rollers ahead

Тук отново се наложи да прекося река Missouri но този път по огромен мост. Имах чувството че карам по огромна магистрала и вятърът се усили. Слава богу че не се озовах тук през деня когато трафика е засилен. Започна да вали дъжд но бях много близо до хотела и това не ме притесняваше.

През този ден получих доста позитивни съобщения от различни хора и това ми се отразяваше положително.

Ето и малко история за Lexington, MO:

Градът е мястото на битката при Лексингтън и на бившата военна академия и колеж Wentworth работещ от 1880 до 2017 г.

Лексингтън e мястото на две от най -големите битки в западната кампания на Гражданската война в Америка. По-известната битка при Лексингтън обикновено се нарича Battle of the Hemp Bales. На 12 септември 1861 г. между 6 000 и 10 000 войници от националната гвардия на Missouri водени от генерал -майор Sterling Price започват обсада срещу федералния военен пост в стария масонски колеж който е командван от полковник James A. Mulligan . На 18 септември армията на Price атакува. Някои от войниците му използвали конопени бали като щит докато се придвижват към щаба на Mulligan. На 20 септември 1861 г. войските на James A. Mulligan се предават. Общо жертвите са 73 загинали, 270 ранени.

Тази вечер реших да спя в нискотарифния хотел Lexi Hill. Цената беше добра и предлагаше всичко необходимо освен пералня и се наложи отново да пера на ръка. Честно казано бях изморен да го правя а и губех ценно време. Всяка минута забавяне означаше по-голямо изоставане от целта.

Планът ми за следващият ден беше да достигна град St. Luis и велоалеята Katy trail с дължина 383 км. Разбрах от двамата състезатели пред мен че дъждовните бури са допринесли част от велоалеята да е непроходима. Централна Америка по принцип е и мястото с най-много бури и урагани. Заради лошото време имахме и официален алтернативен маршрут изпратен от директора на състезанието за отсечката от Boonville, MO до Rock Port, MO. Дъждът трябваше да спре сутринта и реших да спя цяла нощ вместо да поемам излишен риск с ранно тръгване от хотела.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

PaypalVenmo or CashApp @GeorgiStoychev