Bike Nonstop US 2021 – Ден 12

Day 12: Fort Calhoun, NE – Maryville MO, километри – 193,7, изкачване – 1028 метра

Безсънната нощ ми повлияваше негативно. Няколко дрямки от 15 до 30 минути бяха достатъчни, но вече мислех къде ще спя през следващата нощ. Сега Barry беше на 200 км пред мен а Mike все още на първa позиция и преднина от 350 км.

Спрях в местната бензиностанция Phillips 66 във Fort Calhoun където трябваше да се задоволя със студени сандвичи и някакво подобие на кафе. Бях щастлив да видя изгрева който ми даваше сили да продължа напред.

Скоро след това влязох в Националния парк за дива природа Boyer Chute до река Missouri. Беше много влажно и мъгливо а пътят разбит от бурите в региона. Заради мъглата едва виждах на 40 метра пред мен. На влизане в парка забелязвах табела – „Пътят е затворен за автомобилен трафик“. Това вероятно се дължи на бурите и се надявах че е проходимо с велосипед. За щастие успях да премина покрай образувалите се свлачища.

Парка N.P. Dodge си го бях отбелязал предварително като перфектна спирка за почивка тъй като имаше душове и бани. За съжаление не успях да го намеря и след кратко лутане, продължих напред.

Скоро след това бях в покрайнините на Omaha, NE и градът изглеждаше невероятно от разстояние. Състезателното трасе не минаваше през града а умирах за истинско еспресо. . .

Другият проблем беше веригата по която нямаше и капка масло. Същевременно, нито един магазин за велосипеди не беше отворен толкова рано и трябваше да реша този проблем по -късно. Въпреки пандемията, известните казина в покрайнините на този град изглеждаха пълни с туристи.

Преминах над реката Missouri по огромен мост и се озовах в Council Bluffs. Вече бях в щата Iowa където прекарах много кратко време. Състезанието тук беше изцяло по велоалеята Wabash в продължение на около 100 км до Blanchard, IA на границата с Missouri .

Самата велоалея е наистина в много добро състояние. Беше голяма радост да видя тук много колеги колоездачи. Чувството е страхотно след като си изолиран за известно време от цивилизацията. Според картата на надморската височина предстояха няколко кратки изкачвания но аз така и не ги усетих. Настилката изобщо не беше лоша и в определени участъци просто летях напред с попътен вятър.

В един момент погледнах вдясно и забелязах нещо което приличаше на пейка. Изглеждаше като че ли е направена за гиганти. Това беше идеално място да спра за момент и да си оттъхна.

В следващият момент бях отново на мисия в търсене на храна и се спрях в крайпътно заведение в градчето Silver City, IA наречено “The Hood”. За мое щастие, веломагазинът Happy Trails Cycle от другата страна на улицата. Тук убих два заека с един изстрел – похапнах си подобаващо и намерих масло за веригата.

Веломагазина щеше да отвори след 15 минути а храната не беше готова и реших да изляза навън. Изпозвах времето за да реорганизирам багажа и да почистя велосипеда. Смазването на веригата беше голяма победа и сега можех да спра да се притеснявам че ще се скъса. Докато си говорех със собственичката си похапнах набързо, опаковах допълнителната храна за изпът и продължих.

Запасите от вода се изчерпваха с бързи темпове. С всяка минута ставаше все по-горещо и пиех като риба. За мое щастие, близо до Imogene, IA попаднах на преустроен силоз за зърно в рай за велосипедисти. Каква гениална идея и дано да се изградят повече такива на всяка велоалея? Вътре имаше два душа, маса с няколко стола и дори електрически контакт. Водата беше гореща, но нямах друга алтернатива за питейна вода преди да продължа. В един момент отново останах без почти никаква храна но за щастие наоколо имаше доста черници. Спирах постоянно и се тъпчех с тях докато езикът ми беше тъмно червен 🙂

Тридесет километра по късно приклюих с велоалеята и преминах в Missouri. Вятърът се усили, бях уморен, сънлив и малко изнервен. Знаех от Facebook групата на състезанието за едно семейство което посрещаше всеки състезател близо до град Maryville , MO. Очаквах този момент с нетърпение.

Обичам исторя и Maryville, MO беше любопитно градче:

_{Името на града произхожда от първия шеф на местният пощенски клон, Amos Graham. Той е един от първоначалните заселници и градът е кръстен на съпругата му Mary.}

Kentucky Derby

_{През 1901 г. конят Elwood е роден във фермата Faustiana Farms, собственост на Mrs. J.B. Prather в западната част на Maryville. Конят е победител в известното състезание Kentucky Derby през 1904 и първият победител под грижите и ръководството на жена.}

Harry Truman

_{Harry S. Truman прави последното от няколкото си посещения тук на 3 август 1962 г .Той има силни връзки с Maryville. По време на Първата световна война ,Truman е бил член на 129 -и полк от полевата артилерия в Националната гвардия на Missouri чиято централа е в Maryville. Truman командва Батареята D във войната . Официално мото на 129-и полк е „Truman’s Own“ .}

Преди да вляза в града, отново се озовах по второкласен, каменист път с няколко стръмни спускания. Всъщност не беше толкова лошо с изключение на това че всяка преминаваща кола вдигаше голяма пушилка коята полепваше бързо по моето изпотено тяло. Абсолютна мизерия !

Целта ми беше да пристигна в града преди да се стъмни и да си почина подобаващо. Точно когато слънцето залязваше, в покрайнините на града видях табела с моето име и хладилна чанта пълна със студени напитки и плодове. Kenneth Hamilton ме чакаше с дъщеря си и това беше кулнимацията на този ден. Не се чувствах особенно добре но се усмихнах, размених няколко думи и им благодарих че помагат на всички състезатели. Заради такива хора си струваше да се състезавам на дълги дистанции. След състезанието им изпратих част от екипировката изпозвана от мен за сувенир.

Тази вечер спах в Americas Best Value Inn и препроръчвам този хотел на всички решили да опитат това състезание в бъдеще. Беше удобно позициониран на състезателното трасе и Casey’s беше точно до него. Рецепционистката беше много дружелюбна, а стаята ми супер чиста и просторна. Това че имаха пералня за гости определено си беше бонус тъй като имах нужда да измия праха от моят прашен и мръсен екип.

По принцип избягвах пиенето заради това че обезводнява но тази вечер реших че заслужавам една бира. Последва вечерният ми ритуал от душ и нанасяне на кремове и всякакви противовъзпалителни мехлеми. След това закачих TENS устройството на коленете (transcutaneous electrical nerve stimulator) и приключих с лед върху краката за възстановяване. Проверих за съобщения от моето семейството и познати, публикувах ежедневното видео на живо, включих всички устройства за зареждане и проверих прогнозата за времето за да измисля приличен план за действие през следващия ден.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev