Bike Nonstop US 2021 – Ден 11

Ден 11: O`Neill, NE – Fort Calhoun, NE. километри- 283, изкачване- 1000 метра

Бяха минали четири дни и близо 1000 км когато за последен път спах в легло. Пълноценна почивка беше много необходима в този момент след като предишният ден беше просто ужасен. Пристигнах в хотела след полунощ и беше почти 10 часа сутринта когато напуснах стаята. Спането от 7 часа без съмнение ми се отрази чудесно както физически, така и психически.

O’Neill, NE очевидно е официалната ирландска столица на щата, тъй като първоначално града е бил заселен до голяма степен от ирландски имигранти през 1882 г. Както е видно от картата на денивелацията по -горе, аз постепенно слизах надолу и в момента бях на 600 метра надморска височина. Единственото изкачване днес бяха няколко малки хълма около Norfolk, NE.

Може би от мързел и удобство се спрях на бензиностанцията до хотела наречена Cubby’s. Тук бяха паркирани много ремаркета на превозвачи на добитък. В града имаше и други възможности за закуска, но това означаваше да се отдалеча от велоалеята а тези екстра километри не се броят. Същевременно, имаше много паднали дървета заради бурята които блокираха пътя. Табелата на бензиностанцията имаше реклама на топли сандвичи и пица но такива въобще не се предлагаха там 🙂 Поне бях свикнал да ям студени сандвичи и да пия гадно кафе.

Оставаха ми само 100 км за да приключа с тази скапана велоалея в Norfolk. Градът беше монументално място по време на състезанието тъй като беше точно посредата на маршрута.

Днес беше топло в сравнение с предишният ден но поне не валеше. Чувствах се като нов човек карайки с чисти и сухи дрехи 🙂 Прането на ръка и сушенето на въздух е добре, но пералнята и сушилнята си е друго нещо. Наслаждавах се на дребните неща в живота . . .

Бурята от предишния ден беше проблем и ме принуди да търся алтернативни маршрути на някои отсечки които все още вяха наводнени. Сблъсках се с табела на която пишеше че пътят е затворен и поех по главния път за да заобиколя тази отсечка.

50 км по късно пристигнах в Clearwater, NE където се наложи отново да търся обходен маршрут. Забавлявах се и си карах докато пътят пред мен свърши насред блато. Не носех нито ботуши, нито екипировка за плуване така че трябваше да се върна няколко километра назад и да заобиколя това препятствие карайки по главния път 275 🙂 Поне магистралите в този щат не бяха натоварени.

На определени места настилката беше поносима тъй като беше мокра и пясъкът по -твърд. Това значително помагаше да не потъвам толкова дълбоко колкото предишния ден. Въпреки това, все пак успях да катастрофирам и този ден. Колелото тежеше цели 25 кг натоварено с храна и вода и беше адски трудно да го държа в изправено полжение в този пясък. Поне паднахето с ниска скорост на тази мека настилка не беше толкова болезнено колкото да паднеш с висока скорост при спускане по асфалтов път.

След около 15 километра пристигнах в Neligh, NE. Тук си бях отбелязъл да спра в бензиностанцията Casey`s коята работеше денонощно. Това със сигурност се превърна в любимото ми място за провизии в средния запад. Имаха добър асортимент от топла храна, по -добро кафе и най -добрата пица наоколо. От този ден нататък беше някакси нормално да метна 5 до 10 парчета пица в чантата зад седалката. Тук също продаваха и любимите ми малки торбички с бадеми които вече бяха лесни за отваряне тъй като бяха предварително перфорирани.

Използването на пръстите понякога беше предизвикателство поради болката и това колко бяха изтръпнали. Същевременно, наранявах нервите на дланта от дългото каране. Лактите ме боляха доста, имах мазоли образуващи се от контакта с подложките на аеродинамичното кормило. Усещах болтовете под подложките и това си беше супер гадна болка.

Започнах да имам дребни проблеми с колелото което си е нормално след толкова много километри. Най -притеснителното в момента беше веригата. Маслото беше измито изцяло заради дъжда в последнте дни и започваше да скърца. Това всъщност може да се превърне в голям проблем тъй като рискувах да я скъсам на две ако не намеря масло до ден или два. Задната ми гума беше износена но реших да изчакам до следващата спирка в хотел за да я сменя с предната. Носех масло за верига в малка бутилка, но незнайно как беше изтекла в чантата на рамката.

Пристигнах в Norfolk, NE и се насочих към местен магазин за велосипеди. За съжаление, беше затворено около 45 минути преди краят на работното им време публикувано в интернет. Реших да спра в бензиностанция с интересното име Kum & GO преди да продължа напред. Хората тук бяха наистина приятелски настроени и любопитни да разберат от къде идвам и накъде съм се запътил. След като им казах че целта е Вашингтон получих няколко странни погледа 🙂

Докато лежах навън и си похапвах, срещнах Tery Moser. Тя беше впечатлена и заинтригувана от състезанието и предложи да ми помогне. Всеки път когато някой предлагаше помощ, аз им казвах че най -големият подарък е да дарят пари за фондацията за рак на гърдата “Една от Осем”. Жената не просто направи дарение но и плати за моят обяд. Tery ми изпращаше окуражителни съобщения преди и след състезанието и съм и много благодарен. Мисля че дъщеря й е волейболистка която е печелила олимпийски и световни медали.

Довиждане Cowboy Trail, въобще няма да ми липсваш. . .

Следващата цел беше град Omaha, NE разположен на реката Missouri и границата с Iowa на около 180 км от тук.

Беше късно следобед и очаквах да продължа да се състезавам през нощта. Започваше да се стъмва когато бях между West Point, NE и Hooper, NE. Въпреки че планирах да карам през нощта и да скъся дистанцията до двамата водачи бях доста изтощен. Потърсих в интернет хотел който е наблизо и се спрях на такъв в град Fremont, на около 50 км пред мен. Тази нощ премина сравнително добре преминавайки през малки градчета по главният път 275 и по поречието на река Elkhorn. Хотелът беше малко извън официалния маршрут но бях уморен и допълнителните 14 км които нямаше да се зачитат не ме вълнуваха въобще. Реших отново да спра в нискотарифната верига на Super 8.

Това решение се оказа огромна грешка и отново загубих ценно време. Имаше някакъв проблем със хотела и след многобройни обаждания до компанията за резервации и разговор с мениджъра на рецепцията реших да не си губя времето и продължих напред. Мениджърката ми предложи да резервирам друга стая директно от тях и да се надявам че ще ми върнат парите които бях вече похарчил чрез посреник. Нямах излишно време, пари и нерви а и това състезание ми източваше джоба с много бързи темпове. Само храната вероятно беше от 80 до 120 лв на ден и трябваше да си правя сметката. Имам двама счетоводители в семейството и те биха се гордели с мен 🙂 Поне успях да дремна за около15 минути на дивана до рецепцията докато чаках обаждане и решение на моята ситуация.

Очите ми буквално се затваряха докато въртях педалите. Усилих рок музиката до дупка , напръсках лицето си с вода и продължих. В този момент започна и да ръми и това ми помогна да стоя буден за момент но реалноста беше че умората си казваше думата.

Рано сутринта около изгрев слънце бях напълно скапан. Време беше да използвам стария трик и да спя на царевично поле до пътя. Тук имах заслон от вятъра, свалих няколко листа от царевицата, постлах ги на земята, надух матрака си и легнах да подремна. След около 30 минути дъждът се възобнови и реших да продължа.

Пристигнах в очарователния град Fort Calhoun, NE. включващ Fort Atkinson,първата крепост построена западно от река Мисури.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev