Bike Nonstop US 2021 – Ден 9

Ден 9: Crawford , NE – Valentine, NE, километри- 274,1, изкачване- 993 метра 

Сутринта на 8 -ия ден се озовах на магисталата US 20 Nebraska Medal of Honor Highway Пътят отдава почит на най -героичните войници на нацията и основно минава между границата с Wyoming и Valentine, NE. Целият ми ден щеше да бъде прекаран на същият път.

Няколко интересни бележки за част от US20 наречена Crazy Horse Memorial Highway:

Той е кръстен на военен водач на Лакота на групата Оглала през 19 век. През ноември 2010 г. губернаторът на Небраска Дейв Хайнеман одобрява определянето на US-20 от Hay Springs до Fort Robinson в чест на Crazy Horse след едногодишните усилия на гражданите на Chadron. Crazy Horse взима оръжие и се исправя срещу федералното правителство на САЩ за да се бори срещу посегателствата на бели американски заселници на територията на индианците и да запази традиционния начин на живот на хората от Лакота. Той участва в няколко известни битки от войната на Black Hills на северните Големи равнини сред които битката за Fetterman през 1866 г., в която той действа като примамка, и битката при Little Bighorn през 1876 г., в която той води военен отряд до победа и му печели голямо уважение както от враговете му, така и от собствения си народ.

Тази сутрин не се чувствах толкова добре. Досега в Nebraska наистина нямаше какво да се види – подвижни пясъчни хълмове но и много повече растителност. Магазините за провизии все още бяха далеч един от друг но не толкова колкото в началото на състезанието. Поради промяната в природата тук имаше много повече ферми и животни. Състезавах се с недоспиване в продължение на седмица, раните ми от катастрофата все още бяха проблем а и жегата беше ужастна. Поне настилката тук беше хубава, имаше пукнатини по пътя, но не толкова дълбоки колкото тези в Wyoming. Изглежда че бяха извършени някои пътни работи между Crawford и Chadron. Тук започнах да се сблъсквам и с много камиони с полуремаркета-US20 беше главният път от запад на изток в северна Nebraska.

За щастие тази сутрин започна с попътен бятър но това се промени много бързо. Профилът на терена беше в моя полза, но майката природа не чак толкова. Вятърът беше просто безмилостен и макар че нямаше как да го измеря, беше повече от 30 а дори 45 км/ч. Беше голяма битка да държа колелото в изправено положение при този страничен вятър и определени мускулни групи трябваше да работят извънредно.

Трудно ми беше да се концентрирам в този момент. Не бях изморен, силомера ми показваше над 200 W а се движите само със 10 км/ч. Просто беше много деморализиращо но това е част от преживяването и нямаше от какво да се оплаквам. Избрах това състезание сам, никой не ме е принуждавал така че само напред !

Баща ми е фермер и направих снимка на този супер стар трактор CASE встрани от пътя. Приличаше на легендарния парен трактор CASE 150. Ако съм прав, това е най -големият двигател с парна тяга произвеждан през далечната 1905 г.

Пет километра преди Chadron,NE минах покрай Музея на търговията с кожи. Малко история за това:

Той стои на мястото на търговския пункт на James Bordeaux’s който е създаден за американската компания за кожи през 1837 г. Сега е включен в Националния регистър на историческите места. Всички предмети в колекцията са оригинални и включват най -старото известно покривало от 1775 г., огнестрелни оръжия които са били собственост на Kit Carson и Tecumseh и семена от култури получени директно от американски индианци преди повече от 125 години. Музеят на търговията с кожи е посветен на запазването на богатата история на северноамериканската търговия с кожи като илюстрира нейните разнообразни истории чрез над 6000 автентични артефакта на показ.

Беше толкова смешно да видя Taco John`s в Chadron, NE 🙂 Предполагам че имат някаква война с Taco Bell и са си измислили собствената марка. Спрях да закуся и да изпия чаша кафе на бензиностанцията Conoco. След бърза спирка тук тръгнах отново в посока изток по скучния равен път докато и все още се борех с майката природа.

Беше рано следобед и на около 100 км след началото на този ден когато пристигнах в Hay Springs, NE. Приличаше на типичен фермерски град в Nebraska с много силози за зърно. Вече прегрявах и се спрях на бензиностанцията Sacker за да се охладя и да хапна. Тук консумирах доста студени напитки и закупих торба с лед. Новият трик беше да оставя торбата 25% пълна и да я метна под фланелката, наистина най -доброто усещане днес. В този град срещнах и много приятелски настроени хора които спряха да разговарят с мен и да ми пожелаят късмет в това приключение. Проверих Trackleaders – 8 дни 9 часа след началото на състезанието и все още бях на 3 -та позиция, изминавайки досега 2216 км. Междувременно, Barry беше на километър 2507 а Mike 2587. 300 км са всъщност един състезателен ден а ние дори не бяхме приключили половината състезание и все още имах своите шансове за атака.

Няколко часа по -късно пристигнах в Gordon, NE. Встрани от пътя се натъкнах на този хеликоптер.

Следващото село през което минах се казваше Merriman, NE. Беше близо 20:00 часа и се стъмваше, бях супер уморен и реших да видя дали мога да намеря подслон тук. За мое щастие намерих местната пощта до главната улица и реших да си почина там. Като цяло успях да заредя фара и телефона си но не успях да спа. Опитвах се но всеки път когато заспивах ме събуждаха звуците на изстрели. Бях в средата на този изоставен град и след още няколко изстрела реших да продължа в тъмнината напред.

Нощта едва започваше но изненадите не спираха. Следващото нещо което знам е че карах и чувах различни животински звуци. Едва като завъртях кормилото си надясно забелязах бял вълк! ! ! Това определено беше едно от най -лудите срещи с животни по време на това състезание.

След като проучих малко повече, може би съм халюцинирал, но може би не 🙂 Белите или арктическите вълци обикновено обитават арктическите райони на Северна Америка. Сивите вълци обаче могат да варират в цвят от сиво, бяло, черно до кафяво. Въпреки че е известно, че са в Alaska, Michigan, Wisconsin, Montana… някои всъщност биват забелязани в Небраска. ДНК тестването ги свързва с популацията от вълци на горните езера. Така или иначе визуалната картина така и не ми напускаше през тази нощ.

Около полунощ бях в село Cody, NE. За моя изненада намерих наистина хубав къмпинг тук до градския парк и спах над 2 часа. Бях на 50 км преди Valentine, NE и началото на Cowboy вело алеята с дължина 320 км. Чувах доста колко е лошанастилката там, така че този ден не се напъвах и изминах само 274 км. Разбрах от Barry и Mike че някои от участъците са затворени по велоалеята заради обилните порои и ми предстоят алтернативни маршрути за да заобиколя тези отсечки.

Няколко часа преди изгрев слънце си събрах екипировката и потеглих към Valentine, NE. Денят ми приключи на около 40 км преди този град.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev