Bike Nonstop US 2021 – Ден 8

Posted by

Ден 8: Casper, WY – Crawford , NE,306.2 км, изкачване- 1573 метра

Този ден стартирах точно преди Casper, WY. Barry беше на 200 км пред мен, а Майк на още 100 км пред него. Малко след изгрев слънце намерих голяма бензиностанция за камиони с ресторант точно преди да вляза в града. Нощта беше идеална за каране, пътната настилка супер и нямах почти никакво изкачване по път US26E.

На този участък от пътя срещнах доста големи тирове но за щастие през нощта трафикът е много по -малък. Моята специалност е равното и затова реших да преместя всичко от чантата на кормилото в тази зад седалката за да бъда по -аеродинамичен и да набера малко скорост. След кат хапнах добре, напълних чантите с храна и напитки и продължих.

Бях на кратка вело алея в Glenrock, WY която завърши със строителна зона и това ме принуди да заобиля за няколко километра. Парковете бяха покрити с американски знамена за Денят на Независимостта.

Все още беше 10 сутринта но се движех видимо по- бавно тъй като температурата вече приближаваше 35 градуса. След осем дена привикнах но си беше предизвикателство да карам през деня. Консумирах много повече течности в жегата, а намирането на храна и вода все още беше често срещан проблем.

В Wyoming петролните платформи се превърнаха в нещо нормално за тази част на страната. Личеше си че са много горди с петрола си и против алтернативната енергия.

Влязох в малък магазин и собственичката започна дълъг разговор с мен на тази тема. Не искам да пиша за политика но всички тук бяха фенове на Тръмп тъй като бензинът беше тяхната гордост. Сегашната администрация същевременно натиска за алтернативна енергия. Дори забелязах пътни знаци на които пишеше:

“Парите ни за данъци идват от петрола”.

Магазинът имаше малка книга за гости и всички пътъващи бяха помолени да я подпишат. Разменяхме си истории докато не влезе един мъж и собственичката ми каза весело:

„Казват че този бил моето гадже 🙂 “.

Очевидно това е един от тези които масово напускат California за да се заселят в този безлюден щат. Жената ми разказваше за много хора които бягали по време на пандемията от демократично управляваните щати заради забраните. Личеше си че не им е голям фен.

Настилката тук не беше лоша но имаше някакви гадни пукнатини по пътя всеки 10 метра. Това беше лоша новина за моето седалище. И под пукнатини, имам предвид огромни прорези, ръцете и дланите ми боляха от ударите на всеки 5 секунди.

В следващия момент се обръщам надясно и виждам бял, кожен предмет приличащ на колан. Оказа се че е мъртва змия и нещо което стана част от нормалното в Wyoming. Това беше достатъчно за да съм на тръни и ми помагаше да забравя за седалката която се забиваше в мен при всяка неравност.

Приближавах се към Rolling Hills, WY и трафика тук беше тежък като видях много мотоциклети в този район. Името на града не разочарова тъй като се сблъсках с няколко малки хълма. В съчетание с жегата, това допринесе за още един мизерно бавен следобед.

Този ден научих няколко неща за топлината и слънцето – ако слънцето е под грешен ъгъл и вятъра е нулев, ще страдате тежко. Ако слънцето беше зад мен а не отпред или отстрани се понасяше по-добре. Преживях най -лошата комбинация – слънцето отдясно и вятър 0 км/ч. Много странно всъщност тъй като бях във вятърната ферма на Rolling Hills до 66 големи вятърни перки които дори не се въртяха.

Пристигнах в Douglas, WY рано следобед след продължително спускане. Тук всъщност се натъкнах на първя си McDonalds по време на състезанието. Обикновено не ям нездравословна храна но кой може да откаже евтини калории и безплатни лед и вода? Напълних си джобовете с допълнителна храна и потеглих.

Douglas, WY

След като напуснах града се забавлявах много с влака на Union Pacific който беше дълъг километри. Изглеждаше че е натоварен с въглища и се гонихме известно време 🙂 Когато беше по-равно, той се движеше малко по -бързо но аз го настигнах когато се изкачвахме. Това състезание продължи около 30 минути като постоянно си разменяхме водачеството. Всеки път когато бях отпред, машинистът надуваше сирената и правеше укоражителни знаци с ръце. Смешно, но това бяха малките неща на които се радвах в тези безлюдни и скучни щати.

Отново ми се спеше но не бях сигурен къде ще е най-удобното място. Целта ми беше хотел в Lusk, WY на около 100 км. Следобедът беше горещ и аз изчерпвах запасите си от течности по -бързо от очакваното. В бележките ми за състезанието видях че 3 Sisters Truck Stop е в Manville, WY, само на 20 км преди Lusk.

3 Sisters Truck Stop

С добро темпо и минимала загуба на време пристигнах в Manville, WY около 20:30, точно преди магазина да затвори в 21:00 часа. Имайте предвид че е национален празник и явно бяха решили да затворят по -рано. Собственикът беше там с гаджето си и двамата бяха повече от пияни, тоест беше ясно че няма да ми продадат нищо. Същевременно ме поканиха да гледам големите фойерверки с тях и се хвалеха колко са изхарчили за да ги закупят. Точните думи бяха:

“Оставаш при нас за фойерверките. Похарчила съм 5000 долара за това. Ще бъде нещо невиждано” 🙂

Тогава отговорих: „Виж, трябва да отида в Lusk, WY където е приятелят ми и в момента просто се нуждая от вода и храна“.

Нямаше приятел който да ме чака а просто се опитвах да се махна оттук.

Тя продължи като каза:

“Виж, просто слезте по този път надолу, направете десен завой по главната улица, след това карайте на изток 3 пресечки. Имаме голямо барбекю там и прясно убити жовотни за ядене 🙂

За щастие, до нас спря камион и те започнаха да си говорят. Използвах тази възможност за да продължа напред и да изчезна в тъмнината. Wyoming беше груб щат.Тук видях дългороги крави за първи тук но те не изглеждаха толкова щастливи да ме видят.

Изненадващо, успях да намеря красива спирка за почивка по главния път точно преди Lusk. Небето вече беше озарено от фойерверки и те бяха едни от най -зрелищните които съм виждал. Бях на по -високо място и виждах фойерверки от няколко различни града едновременно да летят в небето.

Rest Stop

Междувременно, Barry вече беше спрял за нощта и спеше в Lusk. Той щеше да прекара там още 11 часа и явно изпитваше някакви проблеми. Все още очаквах че първите двама ще се сблъскат с проблеми тъй като твърде рано натиснаха здраво темпо. Въпреки че Barry правеше по -дълги почивки, средната му скорост беше по -добра от моята. Моят стил беше обратното – по -ниска скорост на движение но и по -кратки почивки.

Отначало спирката за почивка ми изглеждаше като хубав къмпинг. Вече беше тъмно и виждах нищо друго освен покрити маси за пикник. Веднага спрях и се опитах да заспя, но спането навън все още беше трудно. Реших да тръгна към голямата сграда наблизо и осъзнах че съм на спирка за почивка която беше отворена нон стоп. Тоалетните бяха поддържани и отвън имаше кладенец с чиста планинска вода. Дъвчех бавно единствената храна която имах – бадеми. Мястото беше перфектно, можех да се почистя тук, да дремна набързо и да заредя устройствата си.

Тъй като днес беше Денят на Независимостта, повечето хора би трябвало да пият, ядат и да гледат фойерверки, нали? Явно не чак толкова. Легнах удобно на матрака си в коридора до баните и около един час по -късно започнаха да се появяват хора. Загубих повече от 4 часа тук и не спах повече от 3 но това беше достатъчно. Около 1 часа сутринта дори се появи чистач. Започна да ми разказва как не мисли че ми е позволено да спя тук. Нямах време да споря с него а и беше време да продължа напред докато все още беше хладно. Единственият проблем беше че хранителните ми запаси бяха на изчерпване.

Успях да намеря само напитки от автомат в града и след кратко каране вече бях в нов щат- Nebraska. Не бях супер ентусиазиран знаейки за гадната велоалея от над 300 км която ме очаква тук.

Шест часа по -късно беше очевидно че сънят ми на спирката не е достатъчен. Имах късмет отново тази сутрин като намерих наистина хубав къмпинг наречен Sioux RV Park & ​​Campground в Harrison, Nebraska. Бях на 1500 м надморска височина, най -високата кота от всички градове в Nebraska.

Sioux RV Park & Campground

Този лагер беше перфектен, времето беше чудесно за сън под звездите и имах на разположение баня и чиста вода. Три часа по -късно се чувствах свеж и готов да продължа. Моят 8 -ми ден завърши точно извън Crawford, NE.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev