Bike Nonstop US 2021 – Ден 6

Posted by

Day 6: Rexburg, ID- Dubois, WY. 314 км, изкачване – 2976 метра

Напуснах хотела около 7:30 сутринта. Това беше малко по -късно от планираното но тялото си го изискваше след контузията а и се чувствах доста по-добре. Според Trackleaders, Mike и Barry са тръгнали 2 до 3 часа по -рано от мен тази сутрин. Дотук не споменах останалите състезатели но те бяха доста по-назад за да представляват опастност. Трима бяха на 300 до 400 киломтера зад мен и се движеха почти в една група. Останлите трима на 400 километра зад тях и последните трима вече се бяха отказали.

Бях решил предната вечер да тръгна около 4:30 сутринта тъй като жегата все още беше голям фактор. Днес беше и денят за изкачване по прохода Togwotee – планински проход разположен така че разделя континента на две в планините Absaroka и извисяваш се на 2922 метра надморска височина.

Виждах Teton Range зад мен и изглеждаше плашещо а върховете бяха покрити със сняг.

Профилът на Wyoming изглеждаше равнинен но за да стигна до там трябваше първо да изкача тази планина. Честно казано исках да оставя това препятствие зад мен и да продължа напред.

Отне ми шест дни изолиран от цивилизацията за да започна да поздравявам кравите сутринта 🙂

Добро утро

Чувствах се свеж и имах достатъчно храна и вода в този момент. След Chester и Ashton наближавах града със странното име Squirrel ( Катеричка).

Град Squirrel е основан от група имигранти фермери от Германия в края на 1800 -те години. Повечето хора живеещи в Squirrel са били от лутеранската вяра. Когато имали нужда от гробище в общността си, човек на име Карл Ленц дарява част от имота на Църквата за да направи новото лутеранско гробище. Гробището е създадено през 1906 г.

Веднага след това преминах границата и бях в Wyoming, щат номер 3 на това приключение. Беше наистина вълнуващо но имах още много работа за вършене. Един час по -късно бях на Grassy Lake Rd, име което никога няма да забравя. Беше вече обед а температура над 40 C и провизиите от храна и вода бързо намаляваха.

В този момент се качих на път с чакъл и всъщност настилката беше брутална а и с много малко сянка. Имаше и предупредителни знаци за мечки! Предполагам че това е мястото за което хората говореха че определено ще видя мечка. Не очаквах с нетърпение това преживяване тъй като все още вниманието ми беше фокусирано на травмата от предишният ден. Пътят нямаше платна а само чакъл който понякога беше дълбок включително големи парчета камъни. Трудно беше да се намери линия където чакълът е по -компактен и дори понякога се налагаше да откача шпайковето от педалите за да предотвратя неизбежни падания.

За моя изненада тук срещнах много пътешественици с велосипеди. Някои дори знаеха за състезанието, спряха да ме поздравят и попитат дали имам нужда от нещо . Очаквах с нетърпение следващия отворен бизнес в село Colter Bay на около 40 до 50 км. За пореден път бях в режим на оцеляване като броях останалите капки вода и пестях храна и енергия. Някак си успях да измина първите няколко километра без да падна и да се изправя лице в лице с мечка 🙂

Единственото което беше гадно е че колите които минаваха покрай мен изсипваха облаци прах върху потното ми тяло. Тук срещнах и доста агресивни мухи които ме хапеха по здраво от комари. Дори използвах кърпички с цитронела за комари но атаките не спряха. Никога не бях виждал нещо подобно през живота си и се чудех дали тези същества са създадени в лаборатория от луд учен 🙂 Хапеха толкова сериозно през всички слоеве дрехи и после обикаляха около мен заплашително. Единственият път когато не бяха около мен беше ако се движех с повече от 10 км/ч. Реалността беше такава че карах супер бавно и мухите се опитваха да си направят пир с мен. Планове за пристигане навреме на следващата спирка за провизии отидоха в канализацията. Целта беше да се атакува голямото изкачване в ранния следобед и това изглеждаше все по -малко вероятно.

В нормална ситуация тази отсечка би трябвало да отнеме 3 часа но в крайна сметка това се превърна в 6 часово приключение. За щастие реката Glade Creek течеше паралелно и спрях за да се полея със студена вода по главата след което напълних моите 8 бутилки.

Положението се влоши и заради това че тази област беше пълна с АТВ. Може би най -добрият начин за пътувате по тези пътища. За мен това означаваше прах в лицето което беше отвратително в 40 градусовата жега. Тук имаше и няколко по-малки изкачвания но те бяха изключително стръмни. Не се срамувам да кажа че слязох от колелото и бутах няколко пъти тъй като чакълът беше дълбок и рискувах да падна.

В следващия момент чух шум и реших че е някакво животно. Огледах се наоколо и нищо. В края на краищата се оказа че имах спукана гума за пръв път след 1500 км. Веднага след като спрях встрани от пътя мухите мутанти почнаха да ме нападат. Трябва да съм убил поне 30 докато се опитвам да сменя гумата възможно най -бързо. Не намерих предмет който да е пробил гумата а по -скоро се е прищипала от големите камъни. Това беше очаквано тъй като карах с 34 мм гуми на 40 psi. За капак счупих и любимите си розови очила.

Този ден се оказа голямо предизвикатеслтво и изпълнен с много перипетии. Проблемът с коляното дори не ме притесняваше тъй като умът ми беше зает с нови болки. Докато се спусках към края на участъка с чакъл забелязах голяма локва в средата на пътя. Веднага щом минах от лявата страна усетих как задната ми гума се плъзга в дълбокия чакъл и моментално паднах на земята. Главата ми удари настилката но скоростта беше толкова ниска и се надявах че щетите са незначителни.

Бял джип се появи зад мен докато се изправях от земята и проверявах какви са последиците. Шофйора беше любезен и ми предложи вода, храна и помощ но аз отказах и продължих като същевременно благодарих за жеста. Магазина не беше далеч а и честа ми беше понаранена. При по -нататъшна проверка всичко изглеждаше добре с колелото тъй като паднах върху чантите и това омекоти удара.

Тялото ми обаче болеше – имах контузии на дясното бедро и седалищните мускули. Зъбите на курбела пробиха дупка в десния ми чорап и кървях. На всичкото отгоре дясната ми длан беше наранена и посиня доста бързо. Имах и порязвания около бедрото и беше болезнено но като цяло нищо което щеше да ми попречи да продължа напред. Разбира се държането на кормилото беше трудно така че трябваше да разчитам много на лявата си ръка.

За щастие почти бях приключил с чакъла и това беше голямо облекчение. Сега въртях педалите върху равна и гладка настилка в Националния парк и се оглеждах за мечки 🙂 На едно конкретно място имаше малко задръстване с около 5 коли спряни от двете страни на пътя и хора подаващи главите си през прозорците. Изглеждаше че са видели мечки и правеха снимки. Погледнах в същата посока докато минавах покрай тях но не видях нищо. Нямах и време да спра и да го играя турист.

Това беше момент да се насладя истински на красотата на Националния парк Grand Teton, южно от Yellowstone. Направих няколко бързи снимки на зашеметяващата природа но нямаше време за губене тъй като Colter Bay Village Convenience Store беше единствения магазин наоколо и затваряше в 21:00.

Състезавах се с часовника за да пристигна преди магазина да затвори. Нямаше начин да издържа през нощта без запаси и изкача тази планина.

Пристигнах в магазина само 30 минути преди да затворят! Беше супер натоварено тъй като нямаше нищо друго наоколо а и те също продаваха бензин. Всичко беше изключително скъпо което всъщност е очаквано на топ туристическо място. Шестдесет долара бяха достатъчни само за 4 студени сандвича, бадеми, напитки, вода и няколко чипса.

Поливах се с вода за да се ухладя и си похапвах седейки удобно на бетонния под пред магазина. В този момент един мъж пълнеше бутилките си от чешма с чиста планинска вода която беше на около 50 см зад мен 🙂 Чувствах се като идиот след като тъкмо платих за вода. Въпреки че изоставах от графика тук ми бяха необходими 20 до 30 минути почивка за да се възстановя малко преди да продължа. Следващият отворен магазин беше на около 100 км след прохода Tawgotee.

Около 15 км по -късно очаквах голямото изкачване. Вече се стъмваше, бях на 2000 метра надморска височина и трябваше да се изкача почти 1000 метра през следващите 30км. Тръгвах доста късно нагоре но друга опция нямах. Реших че този връх няма да отнеме повече от 3 часа и ще стигна на върха около полунощ. Проблемът с коляното ми от предния ден и прясната контузия от катастрофата наистина ме забавиха но връщане назад няма.

Беше лудо да се катеря през нощта и със сигурност щях да пропусна хубавите пейзажи. Тук също живееха повечето от мечките в тази планина. За първи път по време на състезанието запалих светлината на каската си за да мога да наблюдавам заобикалящата ме среда. Не видях никакви мечки и в крайна сметка имах проблеми с врата след като си въртях главата през цялото време 🙂 В един момент единствено чух драскане по парапета и това ми покачи адреналина. Веднага спринтирах нагоре по хълма все едно животът ми зависеше от това въпреки контузията . . .

Колкото повече се изкачвах, толкова по -студено и ветровито ставаше. Не бях доволен от напредъка си тъй като средната ми скорост беше супер ниска. Това което планирах да отнеме 3 часа всъщност се оказа 4,5 часа приключение.

Успях да се кача до най-високата точка чак към 1:30 сутринта и замръзвах. Моят GPS показваше най -ниската температура през цялото състезание – 3 C. Беше толкова студено че облякох вълнената си тениска, 2 джърсита, яке, панталони, 2 чифта чорапи и дори подгряващи химически подложки. В същото време имах чувство на облекчение че съм на върха на Continental Divide, монументална точка в състезанието. Надморската височина тук беше 2922 метра и със сигурност го усещах.

Спуснах се веднага надолу в търсене на по -топъл климат. В подножието на хълма имаше хижа и това беше предопределеното място за сън тази вечер. Време беше да бъда и изключително внимателен, беше тъмно, ветровито и замръзвах.

Спусках се бързо надолу и без да осъзная пропуснах хижата където щях да спа – Lava Mountain Lodge 😦 Това изобщо не беше приятно. Оказа се че не е в подножието на върха а очевидно на около половината разстояние. Нямах идея къде мога да спя по -нататък и това беше наистина разочароващо. Реших да карам до следващия град и да опитам късмета си там.

Пристигнах в Dubois, WY след спускане за още около час. В началото на града имаше няколко хотела но всички имаха знаци че нямат свободни легла 😦 Влязох в Motel 6 и беше супер да успея да се стопля за момент. Рецепционистката липсваше и затова изчаках. След 15 мин дрямка на дивана се събудих но все още нямаше никой на рецепцията. Позвъних и пак нищо.

Уморен от губене на време реших да продължа напред. Веднага щом забелязах местната пощта влязох моментално. Успях да спя около 2 часа и да заредя устройствата си. Просто пристигнах малко късно там тъй като беше близо до изгрев слънце и служителите на пощенските служби започнаха да пристигат. Тук беше и мястото където денят ми изпълнен със доста перипетии завърши.