Bike Nonstop US 2021 – Ден Пети

Mackay, ID – Rexburg, ID- 153 км, изкачване- 300 метра 

Беше още рано сутрин преди изгрев слънце и температурата падна до 6 C. Чувствах се изнемощял, премръзнал и имах нужда да се стопля отново. Ръцете ми бяха замръзнали и имах трудности да държа кормилото, сменям скорости или да натискам спирачките. Това беше ден за минимализиране на загубите и в крайна сметка се оказа един от двата най -лоши дни през цялото състезание.

Само 35 км след като напуснах Mackay, ID се чудех къде да спра. В крайна сметка пристигнах в малкия град Moore, ID, влязох в местната пощта и останах там докато слънцето не изгрее. Студът, вятърът и катеренето леко казано ме бяха потрошили на малки парченца. Около 20 минути по -късно слънцето изгря и беше време да продължа.

Стигнах до Arco, ID след 10 км и градът имаше отворена бензиностанция, затова спрях и си купих горещо кафе и втора закуска. Един стар мъж с едва работещо колело ми дрънкаше нещо за неговите вело приключения . Честно казано, не слушах и не се интересувах, настроението ми не беше много добро и само кимах с глава. Температурата започна бързо да се повишава веднага щом слънцето изгря и усетих че ме чака още един тежък ден.

Следващите 80 км бяха бавни, горещи и изобщо не се забавлявах. Имах чувството че си плащам за лошото планиране предишния ден. Спомням си, че в един момент беше такава жега , все едно бях влязъл целия във фурна и се готвех на бавен огън.

Веднага щом забелязах първия отворен магазин спрях за да се охладя и да се посъвзема. Поливах цялото си тяло със студена вода, пиех кока -кола и други студени напитки, ядох сладоледи и след това легнах върху торба с лед. Сигурно беше странна сцена – мръсен колоездач да лежи отстрани на бензиностанцията в локва вода и крака високо на стената докато постоянно яде и пие. Местните, които влизаха и излизаха от магазина ме питаха дали съм добре и имам ли нужда от нещо 🙂

Преднината на Mike нарастваше бавно а Barry беше спрял отново, само 3 часа след последната си дълга почивка. Не бях сигурен дали неговият GPS не работи или е в беда. Това беше чудесна възможност да се придвижа напред в класирането но самият аз имах ужасен ден.

Опитах се да продължа но жегата беше толкова гадна че едва си движех. По някакъв начин изминах още около 30 км и бях готов да спра отново. За щастие, намерих голяма църква встрани от пътя близо до Mood Lake, ID и Trenton, ID. Сградата имаше покрито помощение за хранене на открито, бетонен под и работещи контакти, перфектно ! Пръскачките за поляната бяха пуснати, просто идеално място за охлаждане докато температурите не спаднат малко. Останах там около 3 часа и не можех да повярвам на нищожното напредване през този ден. Rexburg, ID беше на около 50 км и започнах да търся хотели там тъй като ситуацията ми бързо се влошаваше.

Цялото ми тяло болеше, движех се като охлюв и около 3,5 часа по -късно стигнах до Rexburg, ID. Това беше най -големият град след като тръгнах от Портланд и беше супер най-накрая да имам изобилие от опции защото ми омръзна от скапаните бензиностанции. Намерих хубав магазин за сандвичи и си купих 3 големи сандвича, салата и сладкиши.

Когато слязох от колелото, погледнах надолу и коленете ми изглеждаха странно. Разбира се, изпитвах болка през деня но не очаквах такова сериозно нараняване. Тежестта на проблема ме удари в лицето като мокър парцал. Коленете ми бяха толкова подути че над тях надвисваше голямо парче възпалени мускули и тъкани. Беше пределно ясно че това е голям проблем и бях супер ядосан.

Следващият ми ход беше да се обадя на Barry за да проверя как е тъй като неговият GPS все още не показваше движение. По стечение на обстоятелствата той сам изпитваше трудности с контузии и ми каза че не знае дали може да продължи и е решил да почине цял ден. Умът ми беше толкова размит и си помислих че сме в един и същ град и затова го помолих да поделим стая. Той ми напомни че е на 50 км пред мен в Ashton, ID.

Точно когато го настигнах получих тази контузия но не можех да направя нищо по въпроса и се опитвах да не се ядосвам.

Беше късен следобед и бях готов за дълга почивка. Не мога да направя нищо друго освен да намеря хотел и да обърна внимание на контузиите. Карах само 12 часа днес и изминах някакви си мижави 150 км. Въпреки всички проблеми през предходните четири дни, все още поддържах средно по 280 км.

Открих няколко хотела но при пристигането ми навсякъде бях уведомен че са разпродадени. След продължително търсене и губене на време най-накрая намерих стая в хотел Super 8. Беше малко извън маршрута и тези километри не се броят но нямах много избор в момента.

Младият рецепционист беше изключително услужлив и приветлив. Той ми каза че целият град е пълен с туристи заради концерт за деня на независимостта. Хотелът беше нов и честно казано най -добрият Super 8 в който съм отсядал. Наслаждавах се на чиста стая, голяма баня, ново легло и климатик който всъщност работи. Дори имаха пералня и безплатна закуска.

Беше особенна картинка – Първо поставих торби с лед на коленете, след това повдигнах краката на стената, нанесох всякакви противовъзпалителни мехлеми и портативното устройство за стимулиране на мускулите. Спах като бебе 8 часа без да настройвам будилника и бях извън от строя почти 11 часа тук.

На сутринта се чувствах доста по-добре но си бях обещал да не поемам никакви ненужни рискове. През следващите два дни мислех да се движа бавничко за да се възстановя.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev