Bike Nonstop US 2021 – Ден Четвърти

Posted by

Garden Valley ID- Mackay, ID – 322 км, изкачване- 3202 метра

В ранните часове на четвъртия ми ден все още карах паралелно на реката Payette в Idaho. При изгрев слънце бях близо до прохода Grimes Pass и моят GPS показваше изкачване за следващите 130 км. Пейзажът спираше дъха а температурата все още поносима. Беше вълнуващо да се изкача на високо и да се насладя на хладен климат в тази жега. Денят ми започна на 609.6 метра надморска височина и щях да се изправя пред две големи изкачвания на почти идентична кота около 2133.6 метра – Copper Mountain в Sawtooth Range преди Stanley, ID и Grand View Canyon след Challis.

Бях на дълъг участък преди Lowman, ID с ограничено количество храна и отчаяно се опитвах да стигна до града когато магазинът отваряше в 7 сутринта. Гледките в WIldlife Canyon бяха наистина грандиозни.

Реката течеше в дъното на планината и склоновете бяха покрити с вечнозелени дървета. Много интересна промяна на топографията -от пустинята пейзажът бързо се променя в залесена зона и след това обратно в гола пустиня.

При пристигането ми в магазина Lowman Mercantile ме посрещна любезният собственик, предложи горещо кафе и прясно приготвена закуска. Огромното овчарско куче се опита да отмъкне някои от сладките които си похапвах но собственикът настоя да не се поддавам. Кучето имаше по -добра диета от мен 🙂

Следващата цел сега беше Stenley, ID след първото голямо изкачване за деня и на около 100 км оттук. Напред към Boise National Forest.

В този момент аз и Mike бяхме разделени от 15 до 20 км а Barry все още беше на първо място на около 100 до 130 км пред нас. Температурата се повишаваше бързо и реших да променя тактиката за деня. Опитвах се да стигна до Copper Mountain и първия голям върх на 2133.6 метра височина. Идеята беше да пристигна там следобед когато е горещо и да се насладя на ниските температури. За съжаление, когато стигнах върха, част от гората беше изгорена до основи. Честно казано имах голям късмет да избегна горски пожари досега като се има предвид рекордната жега и бушуващите пожари в целия северозапад.

За щастие намерих хубав къмпинг без туристи наоколо. По някаква причина реших да спя на масата за пикник и разпънах малката палатка и постелка за спане. Почвата беше прекалено влажна за да ми хареса и всякакви буболечки бяха превзели района. Това не проработи тъй като сянката се премести и бях изложен на слънце. В крайна сметка се преместих на бетонния под до тоалетната където беше и по хладно. За съжаление не бях толкова уморен колкото ми се искаше и не можах да спя дълго време. След като загубих около час и половина от които не повече от 30 минути сън, беше време да продължа. Не можех да губя повече време тъй като преследването за 2 -ро и 1 -во място беше в ход.

Веднага щом тръгнах, над мен се образуваха големи тъмни облаци и ме валя дъжд. Всъщност това беше приятно преживяване и му се насладих като малко дете. След бързо спускане от около 25 км пристигнах в малкия но красив и пълен с живот град Stanley, ID.

В този момент бях на около 100 км след Mike . Оказа се че е приключил за деня и спи надолу по пътя в Challis, ID.

Stanley беше наистина хубава спирка с много услуги. Курорти, хотели, места за хранене и много туристи. Днес бях щастлив да намеря храна, напитки и карам по благоприятен терен с леко спускане за още около 130 км до Challis. Беше време да наваксам разликата с Mike докато той все още спи. . .

Веднага след Stanley се качих на път US 75 E течащ успоредно на река Salmon (известна още като „The River of No Return“). Тази река очевидно тече в продължение на 683 км и пада повече от 2100 метра от изворите си близо до връх Galena до вливането й в Snake River. Районът е бил населяван поне през последните 8000 години от няколко племена включително Nez Perce. Реката също се смята за свещена земя и богат източник на храна за коренното население на района което разчита на изобилието от видове сьомга и други диви животни.

Това беше един от любимите ми участъци през цялото състезание и всичко вървеше по план. Дори когато валеше се наслаждавах и всъщност беше някак странно. Климатът е толкова сух че почти не се намокрих. Не беше силен дъжд но беше интересно да докосна дрехите си и да осъзная че дори не се намокрям.

Около Salmon River имаше много къмпинги, хубави хижи и много рибари опитващи късмета си. Искаше ми се да имам време за да остана тук и да се забавлявам на открито но трябваше да натисна напред за да се приближа до Mike. За щастие той отдели около 6 до 7 часа за спане в Challis и това беше достатъчно за да наваксам изоставането.

Пристигнах в града когато слънцето започна да залязва. Спрях в бензиностанцията точно извън града за да купя типичните запаси от студени сандвичи, напитки, кафе и малко бадеми. Проверих телефона и Mike все още не се движеше. Самият град е на 5км нагоре по пътя и извън официалния маршрут на състезанието. Не бях толкова уморен за продължителна почивка, прецених възможностите си и реших да продължа напред. Реших че ако установя добра преднина докато Mike напусне града, ще имам достатъчно време за сън и ще запазя 2 -ра позиция. Това се оказа поредна тактическа грешка.

Веднага щом тръгнах бях изправен пред друго голямо изкачване от около 37 км. Имаше вятър но той намаля с настъпването на нощта. Беше сюрреалистично преживяване да влезеш в Grand View Canyon по тъмно. Сигурно е много красиво през деня но състезанието си е състезание.

wikimedia

Проверявайки Trackleaders днес изглежда че Mike е напуснал 1,5 часа след мен Challis. Когато влязох в Каньона вече беше тъмно и нямах представа какво да очаквам. Знаех само че беше спокойна нощ с ясно небе и се движех напред. В небето имаше зрелище от звезди и между другото, където по дяволите са всичките НЛО 🙂

Имах чувството че съм погълнат от този безкраен каньон. Не бях сигурен дали около мен има животни, големи скали или вода така че карах по средата на пътя и държах очите си отворени. Наоколо нямаше жива душа, само една преминаваща кола на всеки час. Това което по -рано изглеждаше като чудесна идея да напусна Challis без да спя, ми се стори като супер лош ход в момента. Чувствах се убит физически и психически и не бях сигурен как ще издържа до изгрев слънце. Нямах представа къде ще спя, какво и кога ще ям след това. . .

Дадох и последните си сили за да стигна до върха и започнах да се спускам. Странното беше че дори спускането е трудно и супер ветровито. Карах надолу за около километър и след това веднага се изкачих леко нагоре, отново надолу и след това нагоре. Вятърът направи спускането несъществуващо тъй като наклонът беше не повече от 2 до 3 процента. Това продължи по целия път надолу към долината. На всичкото отгоре температурата спадна до 6 С и замръзнах толкова че трябваше да сложа всичките си дрехи с дълги ръкави и дъждобрана само за да се стопля. Преди Mackay треперех, бях сънлив и уморен и това не беше добра комбинация.

Градът е кръстен в чест на Джон Уилям Макей който е собственик на местните медни мини

Време бе да си намеря подслон и да подремна. Сега си спомних че местните пощи са чудесни за зареждане на устройствата и дори за дрямка. Със сигурност те не го рекламират като спирка за почивка на велосипедисти но трудните времена изискват бързи и отчаяни решения. Според мен единственият начин по който това беше осъществимо бе ако стигна там посред нощ и просто вляза без никой друг да забележи. По закон те винаги са отворени за да може хората да си вземат пощата от техните пощенски кутии.

Всичко мина добре, не мръзнех, сложих постелката на пода, всички устройства се зареждаха и успях да спя около 2 часа. Като цяло бях в града за 3,5 часа. Купих отново провизии от бензиностанцията в града по изгрев слънце и потеглих. Според Trackleaders, когато напуснах Mackay, Mike беше на около 65 км пред мен. Това беше игра на котка и мишка. Barry все още беше първи, на около 180 км пред мен. Състезанието тъкмо почваше и тези дистанции не значеха много тъй като имахме дълъг път пред нас.

Четвъртият ми ден завърши на около 15 км извън Mackay, ID на път към границата с Wayoming.

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev