Bike Nonstop US 2021 – Ден Трети

Posted by

Day 3: Prairie City, OR – Garden Valley ID- 304 км, изкачване 2135 метра

Освен жегата през първите няколко дни, голямо предизвикателство беше катеренето и липсата на магазини за провизии. Бяхме принудени да носим много вода – 8 бутилки в моя случай а също и много храна. Това беше приблизително около 7кг добавено тегло само от вода. Да си тежък изобщо не е забавно докато се изкачваш.

Тази нощ бях решил да не спя след като исках да наваксам моето изоставане . Опитах се само да подремна за час но това се оказа грешка. Намерих добро място отстрани на пътя за малката ми палатка, напомпих постелката за спане и се опитах да заспя. Чувах шумове от гората около мен и правех всичко възможно да заспя но така и неуспях, пълна загуба на време. Прибрах всичко по чантите и продължих напред. Веднага щом тръгнах, фарът ми осветли голяма котка пресичаща пътя точно пред мен. По -късно местните ми казаха че вероятно е Пума. Наистина, Oregon, тук имате Пуми? Плановете ми за къмпинг в дивия запад бяха разбити на парчета.

65 км след Prairie City изкачвах още един планински проход: връх Dixie , кота 1609м, последван от Blue mountain. И двете изкачвания бяха дълги само около 13 км но достатъчно стръмни. Това беше и най -студената нощ от състезанието за момента с температури падащи под 9 С. В крайна сметка се спуснах към Unity където планирах да спра за провизии. След този град нямаше нищо за около 85 км.

Беше рано сутрин и една бъбрива местна жителка бе развълнуван да види непознат. Тя просто не можеше да спре да говори и беше изумена от това което правим. Сподели че работи в местна ферма и животът тук бил супер скучен. Явно шофирането до магазина за да използва интернет за свързване със света бе едно от най -добрите хобита за нея. Обзалагам се че ако и позволя, тя щеше да говори с мен и ми задава въпроси цел ден. Купих повечето хамбургери и сандвичи които сигурно са предивидените за деня за целия град, напълних бидоните с вода и продължих.

В рамките на 3 часа температурата се покачи от 9 С до 38 С и телесната ми температура също. Моята стратегия беше да пръскам лицето и сърцето си с бутилка с пръскачка всеки 5 минути за да се разхладя. Беше толкова сухо че трябваше да го правя всяка минута. След като бях в сухата пустиня водата почти моментално изсъхваше. Наричах този участък „death wish“:

Дълги прави пътища, челен вятър, над 40 C температура, без магазини за провизии, без автомобили наоколо и без сянка.

Тук изживях и първия си мираж: Далеч напред имаше сграда, привидно само на няколко км и теренът беше донякъде равен. Въртях педалите около 4 часа и сградата все още стоеше на същото разстояние от мен – много обезкуражаващ момент.

Междувременно, бързо изпразних всичките си 8 бутилки в рамките на няколко часа. Беше невероятно горещо и сухо. Виждах хиени и змии наоколо, докато черните гарвани летягха над мен. Истинският въпрос беше:

„Това някой лош западен филм или е или сън?“

Късметът ми дойде и забелязах ферма с включени пръскачки. Бързо прескочих оградата и се надявах собственикът да не излезе с пушка насочена в лицето ми. Филтрирах малко вода и останах под пръскачките за да се насладя за момент. Оказа се че пия около 3 бутилки вода на час и с тази скорост скоро ще имам проблеми отново.

Вече бях на трето място и около 35 км зад Mike и над 150 км зад Barry. Движех се бавно за да пестя енергия и вода докто пристигна в Willowcreek, OR. В ранния следобед влязох в местния бар и бях посрещнат от няколко усмивки на местни каубои. Пиеха големи бири в напълно замразени чаши и ме поканиха да се присъединя към тях. Това беше допълнено с два големи хамбургера и много солени пържени картофи – необходим елемент който липсваше в моето тяло. Всички местни хора искаха да си говорим, типичния ви сценарий – един си мисли че съм луд докато останалите бяха просто впечатлени и искаха да научат повече за моето пътуване.

Willocreek, OR

Градът Vale беше само на 15 км оттук но следобедна жега затрудняваше моят прогрес. Поне имах достатъчно храна и студена вода. Трафикът също се увеличи а същевременно и температурата. Тези 15 км си бяха истинско страдание. Когато стигнах до бензиностанцията в града бях останал отново без запаси. Опциите за хотел в града не ми харесаха и затова тръгнах към Ontario, OR на границата с Idaho(около 28 км от Vale). Отне ми няколко часа за да стигна до там, движех се супер бавно и се ядосвах на скапаното слънце. Усещането беше подобно на каране срещу сешоар и дори това че съм в движение не помагаше. Вече бях напълно изтощен и готов да поспя. Намерението ми беше да пристигна около 15:00 часа и да избегна най -горещата част от деня, но за съжаление се движех толкова бавно че пристигнах около 16:30.

Хотелът се оказа зле поддържан а климатика абсолютна шега. Поне изпрах екипа, хапнах и се охладих до известна степен. Просто изчаквах вечерта за да се насладя на по нормални температури. Продължавах да се събуждам непрестанно и след 3 часа лош сън реших да продължа.

Приключих с щата Oregon и бях изминал 684 км за два дена и шестнадесет часа. Честно казано давах всичко от себе си за да се измъкна от опасно горещият климат на запад. Знаех че всички останали състезатели също страдат така че изоставането от оригиналния ми план не ме притесняваше.

Mike спеше във Vale което означаваше че отново съм втори в генералното класиране. Неговото време на престой беше 6 часа в сравнение с моите 4 часа. Тази нощ премина спокойно и бях щастлив да видя повече магазини тук въпреки че някои затваряха твърде рано. За щастие имах достатъчно запаси до следващата сутрин.

Желанието ми беше да карам тази отсечка през деня. Изпуснах да видя някои зашеметяващи пейзажи започвайки с Black Canyon & Reservoir/Dam (стоящ на 84 метра височина). Виждах коли паркирани с лодки на покривите и чувах хора които бяха на къмпинг и се забавляваха.

Black Canyon & Reservoir

Вече се придвижвах към най -големия град в окръг Boise- Horseshoe Bend. В този момент Mike беше не много далеч пред мен и явно сме се разминали по пътя докато единия от нас е спрял за момент да си купи провизии. Точно преди Horseshoe Bend се натъкнах на още един участък с чакъл , нищо супер дълго, но просто трудна остсечка за каране посред нощ. Наоколо нямаше жива душа, само животни, чакъл и светлини от къщите в далечината. Виждах свежи велосипедни следи по черния път и знаех че настигам Mike.

Честно казано, обичам да гоня тези пред мен отколкото аз да съм гонения. Това оказва натиск върху състезателя който бива преследван и той често трябва да рискува като пропуска да спре за провизии и спане само и само да не изостане.

Наложи се да прескоча преграда и мина през стар метален мост който изглеждаше неизползвем от поне 100 години. Когато влязох в Horseshoe Bend забелязах че вляво имаше отворен бар и някой изкрещя името ми.

Собственикът на бара бързо ми сподели че моят приятел току що напуснал града. Той и приятелката му вече бяха напред с пиенето и това помогна за един чудесен и объркващ разговор. Бях бързо уведомен че в града няма нищо отворено. Барът беше всъщност затворен и те просто си правеха кефа. Той ми предложи това което предложил и на Mike- малка торбичка с чипс и вода.

Ядях всяко едно парче чипс супер бавно и се опитвах да издържа до следващия град където уж имало отворен магазин – Lowman, ID на около 75 км от тук. Всъщност реших да забавя малко оборотите тъй като магазинът отваря в 7 сутринта и няма причина да пристигна там по рано. Предположих че Mike също ще е там и ще чака до 7 часа.

Третият ми ден завърши някъде след Banks, ID на път за Lowman покрай реката Payette.