Bike Nonstop US 2021 – Ден Втори

Day 2 – Fossil OR – Prairie City, OR 225 км, изкачване 2902 метра

Вторият ми ден започна в ранните часове на 28 юни, 100- на км преди хостела в Mitchell, OR. Обикновено това разстояние би отнело 4 часа така че очаквах да пристигна около обяд. Планът ми беше да спя там през първата нощ. Очевидно това беше вторият ми състезателен ден и очакванията са едно но реалноста в пустинята съвсем друго. Изоставах от графика така че може би това ще е перфектна спирка за обяд. Това очакване също ще се да се промени бързо в грешната посока.

Сутринта ми започна с качване на Sutton Mountain по US 218 Shaniko – Fossil Highway. Температурата през деня достигна максимум от 43 С и не бях сигурен дали трябва да се радвам на това или не 🙂 Бях наистина щастлив се да се доближа до Mitchell. Същевременно, организаторът на състезанието Nathan се появи и направи няколко снимки. Много необходим тласък е да видите познато лице в пустинята и да получите няколко насърчителни думи.

На около 40 км от града се изправих пред следващия гаден участък от чакъл с големи камъни, без сянка и ATV автомобили които хвърляха прах в лицето ми. За да се влоши още повече ситуацията запасите ми от вода бързо намаляваха . Дерето Bridge Creek течеше успоредно на пътя но имаше ограда която ни разделяше. Земята явно беше частна собственост със нарушителни знаци – нещо типично за този район. Бях подготвил филтъра за вода, дерето течеше до мен но въпреки това дори не можах да го докосна. Пълен удар в лицето но не можех нищо да направя освен да продължа напред. Движех се като охлюв, вдишвах облаци прах, проклинах лошата настилка и си представях че тук мога да намеря едно дърво и да се насладя на сянката само за няколко минути. Останах си само с желанията

Това меже може би една от най- трудните отсечки в цялото състазение. Спирах всеки час под единственото дърво наоколо за да се охладя и намаля сърдечната си честота и същевременно да отпия малка глътка вода. Не беше дори дърво а малко зеленина, налагаше се да легна на земята за да съм на сянка. Май забравих набързо за змиите?

Бях само на няколко километра от Mitchell,OR , напълно унищожен от слънцето и без течности. В такива моменти ти се въртят всякакви луди мисли и честно казано не бях сигурен колко още мога да продължа, особено без вода.

За моя изненада погледнах вляво и забелязах мъж в импровизирана къща, изграждащ заслони отстрани на пътя които били за колоездачи и пътуващи туристи. Спрях да поискам вода и бързо си разменихме истории на две колела. Той ми разказа за преживяванията си от пътешествия по целия свят, докато аз просто се опитвах да успокоя сърдечния си ритъм и да пия толкова студени напитки колкото той би ми позволил 🙂

В селдващия момент той се приближи с кофа вода и ми каза:

-“Ето, потопи главата си, моето куче може и да е използвало кофата да се разхлади но той е чисто куче”

В този момент не ми пукаше, а той вероятно беше прав – може би бях по -мръсен дори от кучето . Потопих си главата в кофата, пих студена вода, кока кола и след това потеглих.

Веднага след това завих наляво и за моя ” изненада” сериозен насрещен вятър търпеливо ме чакаше там . Хостелът беше малко над 3 км нагоре по склона. Виждах служителите насред пътя които ме очакваха нетърпеливо и виковите се чуваха надалеч. Вятърът беше толкова силен че отнемаше цяла вечност за да стигна до там.

Пристигнах под звука на камбани и веднага си свалих обувките и каската. Собствениците ми подадоха чаша студена вода с лимон и сладолед и се чувстах все едно съм в оазис.

Нямам думи които да опишат гостоприемството на Spoke’n Hostel и собственичката Jalet. Предложиха ни неограничено количество храна, избор на легло и душ. И всико срещо дарение тъй като те бяха фенове на състезанието. Там вече бяха и други гости в трапезарията които ни следяха на живо на голям екран. Те също се надяваха един ден да направят подобно състезание или просто пътуване с велосипеди. Поискаха няколко съвети и ме разпитаха за преживяванията до този момент.

Успях да заредя всички устройства, да си взема душ, да изпера прашните си дрехи и да спя 4 часа. За съжаление, общото загубено време беше близо 7 часа и Barry продължи без да спира тук за дълга почивка. Той магически се справи с жегата и продължи да води в генералното класиране. Когато тръгвах преди залез слънце Mikchael McKay ме помоли да го изчакам.

Веднага щом тръгнахме се натъкнахме на още едно сериозно изкачване но нощта бе пред нас и температурата беше поносима. Поне не трябва да се притеснявам да не се изгубя тъй като щяхме да останем на същия път през следващите 340 км докато стигнем до Ontario, OR. Интересното беше че само след няколко минути Mike ме изпревари и изчезна в далечината. Това щеше да е и последният път когато сме заедно по време на състезанието.

Карах на равен участък от около 100 км, добра настилка, ниски температури и се движех с добра скорост. За съжаление беше нощ и повечето магазини вече бяха затворили така че трябваше да се задоволя с няколко напитки от автомат до магазин за хранителни стоки в John Day, OR и да продължа.

Вторият ми ден завърши близо до град Prairie city, OR 

Това състезание беше в помощ на фондацията за рак на гърдата на Нана Гладуиш “Една от 8”. Помогнете с дарение по вашите възможности

https://www.globalgiving.org/fundraisers/925-miles-ultra-cycling-in-favor-of-the-breast-cancer-p/

Други начини за помощ:

Спестете $20 при покупка на най-добрите седалки inifinity като изпозвате код ” Georgi” на https://infinitybikeseat.com/

Помогнете ми да стана първия роден в България състезател в Race Across the West и спонсорирайте една от контролите https://s-ultracycling.com/raw-2022-sponsor-a-time-station/

Помогнете за поддръжката на тази уеб страница и разходите за hosting

Paypal, Venmo or CashApp @GeorgiStoychev