Продължавах да чувам за Gran Fondos но никога не бях карал такива. Какво по-добро време от лудата 2020 г. Събитието се проведе на 22/23 август и бях супер развълнуван. Признавам, отне ми известно време само за да си обясня за какво става дума и какви са правилата. Надпреварваме се един срещу друг но не през цялото време. С дължина от близо 160 км, само 4 сектора се броят за общата квалификация. По същество това е хубава комбинация от „социално“ каране и състезание. Някак си ми хареса идеята и реших да опитам. Интересното беше и фактът че се състезаваме сами, изпращаме нашите GPS файлове през RideWithGps и въз основа на това ще бъде установено крайното класиране. Пандемия майна ! Имахме възможност да започнем или в събота или неделя, но не прави никаква разлика тъй като времето беше много подобно. Реших да карам в събота а в неделя да съм турист. Планът за неделя беше да кача най-високия връх на изток от река Мисисипи – Mt. Mitchel – кота 2037 метра. Това беше и най-високият връх в Северна Каролина и месец след изкачването ми на най-високия връх в Западна Вирджиния- Spruce Knob – кота 1481 метра.

Разбирайки че катеренето е една от слабите ми страни, реших да работя върху него през 2020 г. Теглото ми e 72 кг така че и това трябваше да помогне малко. Огромни благодарности на местния представител на Северна Каролина и президент на WUCA Marc Polad. Той помогна с някои съвети относно самото състезание ,района и ме насочи към негов приятел който беше достатъчно любезен да предложи своя Air BnB за времето на събитието. Той се казваше Джейми, също запален колоездач и собственик на компания за колоездачни експедиции по цял свят. Мястото беше просто перфектно, на около 3км от старта и по средата на хълма Elk Mountain, с който всъщност ще трябва да се справя по време на самото състезание. Без да губя много време вечерях , организирах всичките си провизии и запаси и си легнах.

Сутринта беше малко мъглива но температурата бе просто перфектна. В Asheville, NC се оказа не толкова влажно въпреки че е на източния бряг поради терена и надморската височина. Преминах през пустите улици на Asheville и пристигнах на старта. Казаха ни че можем да се присъединим към трасето където ни е удобно през първите 10 км и пак ще получим пълен кредит за карането, но аз нямах намерение да съкращавам това преживяване. За съжаление, поради пандемията улиците бяха пусти. Като че ли сте в някакъв лош филм или мечта но човек все още може да почувства атмосферата и историческото значение на града.

Имаше някои малки промени в последния момент по маршрута, но състезателните сектри бяха непроменени. По същество разбирането ми на правилата бе че трябва да се състезавам 1/4 от времето и да се възстановя както бих могъл между секторите. Трябваше да се уверя че съм на пълни обороти в началото на всеки времеви сегмент и да дам най-доброто от себе си.

Сектор №1 – Bear Creek

Описание: Bear Creek започва с доста значително изкачване, приключете изкачването с група и дръжте здраво темпо.

Спусках се точно преди началото на този етап и се опитах да генерирам някаква добра скорост навлизайки в него. Сърдечния ми ритъм бе нисък -130 BPM което позволяваше сериозен опит да генерирам сила и скорост на старта. Според Strava – 750 вата и по-голямата част от усилията с около 170 до 175 сърдечен ритъм и 300 вата. Средно 294 вата и 164 удара в минута. Силата беше малко по-висока отколкото исках да бъде толкова рано. Имахме дълъг път и безброй хълмове за изкачване а и 300 вата е моят функционален лимит (FTP) но определено добри усилия. Завърших на 5-о място като цяло от общо 25 състезатели.

Сектор №2 – Walnut Creek

Описание: Това изкачване започва с лек наклон но в крайна сметка стига до двуцифрени числа – 18.1 %. Насладете се на болката!

Имах около 20 км за да се възстановя преди следващия сектор. Честно казано, аз просто се опитвах да си поема дъх, да сваля сърдечния ритъм, да хампа, да се хидратирам и да натискам по леко.

Този участък беше почти два пъти по-дълъг и с прилично катерене в него. Всъщност, според ridewithGPS, 4,5% средно с най висок наклон от 18,1%. Наистина усетих че 18,1% докато натисках възможно най-силно. Съдечния ритъм беше ненормален и аз подминавах състезатели сякаш бяха спрели и не въртяха педали. Пътищата бяха тесни ,криволичещи и дори включваха няколко 180 градусови завоя . Имах чувството че съм на висок планински преход 🙂

Това изкачване беше на пълна газ и към края се чувствах наранен 🙂 Време за възстановяване макар че вече бяхме приполовили състезанието и температурата се увеличаваше бързо. 4-то място в генералното класиране на този сектор

Сектор №3 – French Broad River

Описание: След Walnut Creek и предстоящата планина Elk Mountain – този дълъг и “лесен” сектор е добре дошъл за всички.

Както се вижда от описанието, този участък бе дълъг но относително лесен. Изчерпвах обаче запасите и бавно се пържех под слънцето 🙂 За съжаление нямаше никакви помощни станции така че трябваше да носим всичко необходимо с нас. Това беше особено важно при изкачванията тъй като това е наистина съотношение сила / тегло. Намерих хубава бензиностанция с места за сядане на открито и реших да спра. Вече имаше десетина велосипедисти зареждащи “гориво” на същото място. Изпих едно силно кафе, напълних бутилките си с още смес за хидратация на Skratch Labs и натиснах газта.

Оставаха 50 км свободно каране преди следващия сектор. Тук се и опитвах да възстановя малко и просто да се наслаждавам на пейзажа. Влязох в този сектор малко уморен и не се чувствах на 100%. Това беше относително равна част с леко изкачване в края. Все пак това е състезание и трябваше да натискам колкото мога по здраво.

Тук не се представих толкова добре колкото на предишните два сектора и завърших на седмо място в генералното класиране.

Интересното беше че около нас няма съдии, доброволци, няма помощни пунктове и дори състезателите започват да се състезават по различно време. Затова и беше адски трудно да знам как се представям срещу конкуренцията. Това което можех да направя е да дам всичко от себе си и да продължа напред. Последния сектор беше само 10 км, а същевременно изгарях от жегата, краката ме боляха и сърцето ми се чувстваше така, сякаш ще излезе от гърдите ми. Спрях за последен път на крайпътна бензиностанция за да заредя провизии и да си поема въздух. При излизане от бензиностанцията ме срещна един по-възрастен господин който също караше Gran Fondo, но по-кратката версия. Всъщност той решил че му приличам на George Hincapie който е от Северна Каролина. Поне се посмяхме заедно и продължихме напред 🙂

Сектор №4 -Elk Mountain

Описание: Elk Mountain е приятно изкачване … сенчесто и не е супер стръмно. Чувствайте се свободни да натиснете знаейки че всичко е предимно спускане до Wicked Weed.

Казах ви, че моят Air BnB бе по средата на планината Elk Mountain. Чувствах че трябва да си лос (Elk) за да се изкачиш по този хълм. Беше стръмно ,дълго и трудно изкачване нагоре. Изкачих част от него предния ден и знаех че това е малък звяр. В момента обаче звярът в мен беше мъртъв . . .

Този последен участък бе супер тежък, сърдечния ми ритъм беше доста висок а и не генерирах силата която бих искал. Бях уморен, малко дехидратиран и телесната ми тепература бе супер висока. Настигнах господина с който си побъбрихме на бензиностанцията нагоре по хълма, но също така видях че ме изпреварват други двама състезатели 😦 Бях на 10 минути зад лидера ,10 минути зад него само на този последен сектор!!!

Последни мисли

Финиширах на второ място във възрастовата ми група и 8-о в генералното класиране. Това бе достатъчно да се класирам за националното Grand Fondo през 2021.

След последното изкачване настигнах Jorg Decressin и си побъбрихме за колоездене, Gran Fondos и живота като цяло. Той също беше от Мериленд и беше пътувал до родината ми България. Всъщност работеше с известната Кристалина Георгиева. Малък свят и чудесен начин за намиране на нови приятели. Очаквам с нетърпение National Gran Fondo Asheville 2021.

https://www.strava.com/activities/3955992048