Париж Брест Париж 2019 – Никога не се предавай !

Posted by

Измина месец след Париж Брест Париж 2019 а аз все още преживявам спомените почти всеки ден.

Този разказ няма за цел да промотира състезаване на бревет. Моите цели тази година са просто различни. Исках да тествам какви са ми възможностите а и това е подгоровка за нещо по-голямо през 2020. Може би Transcontinental или подобрно състезание!

2019 година се оказа добра за мен. Квалифицирах се отново за Race Across America със 659 км за 24 часа в Sebring, Флорида. Квалификациите за Париж Брест Париж бяха завършени с Northern Virginia Randonneurs.  Догодина организираме и 1200 км и смятам да участвам.

Успях да завърша първата квалификация с личен рекорд под 7 часа за 200 км, после карах  300 км по лежерно с приятели и накрая  трудни 600 км за 27 часа. Не остана време да напиша история за бревера на 400 км но си спомням че беше адски трудно и поне завърших по свечеряване и така избегнах голям порой.

Всичко вървеше по план независимо че тренировките не бяха изпълнени на 100 процента. Изпусках 2 седмици през юни за да съм в отбора на Marko Baloh и му помогнах да счупи рекорда във възрастовата група 50-59 на Race Across America. Нерва на показалеца беше още наранен от SVS 1200 миналата година. Същевременно имах и проблеми с ходилата но за щастие раните почти заздравяха преди да замина за Франция.

Париж Брест Париж е едно от най забележителните колоездачни събития в които съм участвал и бях доста ентусиазиран да участвам за втори път. Беше супер да се срещна отново с всички Български участници тъй като живея зад океана.

Преди старта

Ден преди старта беше време за инспекция на колелетата. Придвижвах се с моето от хотела до старта всеки ден след като пристигнах и това бяха към 35 км в двете посоки. След това посетих и Париж и в резултат на това добавих 260 км към караните 1200 🙂

Докато се карах към инспекцията засякох и Недко Станев. Още един Българин който дойде да ни подкрепи преди година по време на  SVS 1200km .  Благодаря ти отново.

Polaroid CUBE
Затоври очи, време е за снимка 🙂

Това издание беше с нов старт в град Rambouillet. Мястото не беше толкова удобно колкото Колодрума през 2015-а година но организаторите направиха всичко по силите си.

Polaroid CUBE
С част от Българската група

Част от нашето RAAM 2019 семейство –  Marko Baloh and Tom Guevara бяха също там. Marko стартираше в група  ” B ” 15 минути след мен.

68449088_10156822662974582_2347125874085593088_o
Photo by Elizabeth Guevara.

По време на инспекцията валеше дъжд а участниците чакаха на дълги опашки с часове. Бях почти сугурен че доста от тях ще се разболеят преди маратона дори да е започнал. За щастие си  бях избрал един от най ранните часове и нямаше много хора пред мен.

Polaroid CUBE
Инспенция на велосипедите в 8:30 сутринта

 

Polaroid CUBE
Упътване как да закачим номера на колелото за да се чете чипа

Тъй като бях един от първите с часовникарско кормило, погледите на испекторите бързо се съсредоточиха върху мен. Извадиха  една табела и провериха дали са до линията на спирачките както по правилата. Всичко беше наред и сега вече можех да си взема стартовия пакет (джърси,карта,номера и т.н )

Докато влязах в Замъка за стартовия пакет забелязах моята добра позната Shab. Тя  беше отново доброволец и веднаха се снимахме заедно.

With Shab
С Shab Memar

Вечерта преди старта проверих всичко за последно по коелеото и бях готов да си почина.Polaroid CUBE

 Ден Първи

Старта беше съпътстван от огромен зрителски интерес. Стотици хора ни съпътстваха на излизане от старта до замъка Bergerie в Rambouillet. Сърдечния ми ритъм скочи от всичкия този ентусиазъм 🙂 В това издание стартирах в група А, тоест с първата група от всички над 6000 участника. Още двама Българи имаше в тази група – Светослав Андреев и Даниел Донев от КК Одесос – Варна. Двама много опитни рандонйори. Ние имахме само 80 часа да завършим. Още един Българин имаше в тази така наречена червена група – Лазар Вкадиславов. Той е и организатора на SVS 1200 км  и легенда на този спорт в България.

Няколко рандонйори от единия от двата клуба с които карам –  DC Randonnerurs също бяха там. Bob стартираше с 90 часовата група, Chip беше в 84 часовата група стартираща на следващата сутрин а Damon в моята група.

Много бързо след старта се оформи група от около 100 колоездача пред мен. Аз бях във втората част на стартиралите 300 участника в група А и се придвижвах в следващата голяма група зад тях. Темпото беше бързо но никой не се състезаваше или атакуваше. Това е и защото все още имаше кола която ни съпровождаше извън града през първите 20 до 25 км и никой нямаше право да мине пред нея. Идеално време за разговори с познати, нови запознанства и може би създаване на съюзи за да се борим с вятъра заедно.

Polaroid CUBE

Очакванияти ми на старта на голям маратон като този са винаги за падания, вхърчащи бутилки  и небезопасно каране. В тази група са и много сериозни колоездачи с амбиции са предно класиране въпреки че Париж Брест Париж е състезание срещу часовника а не срещу останалите участници. Моят план беше да съм от външната страна на групата за да избегна падания на други колоездачи a и имах безопасен изход. С всички тези емоции зарбавих да си стартирам навигацията през първите 30-на километра.

За съжаление това което очаквах се случи пред очите ми. Чантата закачена на седалката на друг колоездач се разкачи и полетя към земята на може би 20 метра пред мен. Нямаше много време за реакция, завих инстинктивно на ляво, а чантата се удари в земята и полетя надясно. Голям късмет извадих. Този участник дори реши че е разумно да спре за да си вземе чантата по средата на пътя. Зад него беше група от 100 човека караща с 30 км/ч. Изкрещях му да се маха от пътя и продължих напред.

Damon Taaffe беше в същата група и карахме близко един до друг за момент. Забелязах интересна опция на моят Wahoo GPS – показваше ми точното положение на всичките ми познати в Strava включително него. Супер интересно.

В този момент усъзнах че ако остана в тази група за дълго може да има повече проблеми. С насрещния вятър има смисъл за да си помагаме тъй като пестиш до 40% енергия карайки зад друг колоездач. Но реалноста бе че тази група е опасна. Когато преминавахме през първите малки селища, тесни пътища, кръгови ( навсякъде във Франция), шикани и т.н , групата ни не беше толкова ефикасна със спиранията или редуциране до 2-ма колоездачи за да можем да се съберем през препятствията.

Реших да атакувам смело и да опитам да се закача към групата пред нашата. Разбира се това ми костваше допълнителна енергия, но ако трябва да взема това решение отново бих направил същото. Поне не се чувствах застрашен от падания а и на всичките ми 24 часови състезания карането в групи не е позволено. Бях свикнал да съм сам.

Marko Baloh стартира 15 минути след мен в групата на Лазар. Очаквах го да мине покрай мен всеки момент. Около 65-я километър той се появи до мен , потупа ме по рамото и с усмивка на лицето ме попита:

Хей, как се чувстваш? Колко колоездачи има пред теб ?

Отговорих му че според мен са стотина но не повече и той автоматично се изпари пред мен. Марко също беше сам.

След като го интервюирах (видео след параграфа) няколко дена след края на маратона ми каза че е имал подобно впечатление от останалите маратонци. Те не искаха да се трудят заедно и само няколко караха здраво отпред вместо всички да се въртят на равни интервали. Затова и прогреса беше по бавен в този момент.

И изключение на един Velomobil, Марко и още двама участника завършиха заедно като първите финиширали на ” нормално” колело. Неговото време за 1200км бе 44 часа и 48 минути. Феноменален отново. Легенда на спорта с 10 старта в RAAM , участник в националния отбор и притежател на доста световни рекорда на дълги дистанции.

Повечето колоедачи само гледаха да се крият за мен от вятъра и така и не искаха да свършат малко работа и да се сменим от време на време. Колко типично . . . Това е и другата причина да атакувам. Поне се откъсвам от тия кърлежи на задната ми гума 🙂

Същевременно осъзнавах че тази смела атака няма да удържи дълго. Виждали сме това много пъти в различните турове. Ако имах помощта на поне няколко колоездача , шансовете ни да се откъснем и удържим преднината щяха да са по големи. Малко над 30 километра по късно , голямата груа зад мен ме застигна. Докато се приближаваха понамалих темпото и се вклчих към тях за да спестя малко енергия.

Пристигнах във Villaines-La-Juhel  ( 216km ) след 8 часа и 5 минути при най-високата средна скорост между контроли за целия маратон от 26.84 км/ч. Това всъщност бе и любимата ми контрола. Обстановката приличаше на Tour De France – надуваема арка, водещ с микрофон и стотици хора които ни окуражаваха по улиците. Пристигнахме там заедно с Лазар малко след полунощ. Чух името България по микрофона но за съжаление не разбирам толкова Френски 🙂 Благодарности за любовта и подкрепата на тази контрола. Един от любимите ми моменти за целия маратон и през двете ми преминавания от там.

В моята група в началото на маратона бе Лазар Владиславов – представителя на RM  за България. Той е и един от най-успелите рандонйори в света с 29 завършени 1200км . Един от първите ми учители и модели на подражание в този спорт. Малко по късно се разпокъсахме и не продължихме заедно тъй като се омесихме в различни групи. По принцип е и трудно да си заедно с някой докрая на такива дистанции. Губи се време след като имате различни предпочитания, стил на каране и проблеми. Всъщност той стартира 15 минути след мен което означаваше че се движи по бързо от мен. Дори ни каза на мен и другите двама Българи в първата група че ще ни види скоро след старта докато минава покрай нас 🙂 Той е и организатора на Sofia – Varna- Sofia 1200 km със 17 финиша на SVS !

Lazar crusing along.
Лазар Владиславов

Приемах спокойно това че ще се боря с насрещния вятър до Brest тъй като нямаше как да го променя. Целта ми беше да пристгна там колкото се може по бързо и да имам малко спестено време тъй като не се знае какво може да се случи по-късно. Обикновенно преминавах през всяка контрола за 5 минути, печат на бреветната карта, пълнене на трите бутилки и напред.

Диетата ми се състоеше от GU Roctane като основна храна и  Skratch Labs за хидратиране. Благодарности и на двата спонсора. Нямаше чувство на дехидратиране, умора или глад. Единствено прибавих витамин C и амино киселини.

Нямаше особенна промяна в тези моменти и след едно постоянно темпо пристгнах във Fougeres (306 кмза малко под 12 часа. Беше около 4 сутринта и супер студено, може би между 3 и 4 градуса. Скоростта ми се намали с 3 км/ч но това се и очакваше тъй като карах през нощта а и умората си казваше думата.

На разсъмване пристигнах в Tintenac (360 км) и небето приличаше на картина от филм, феноменално. Засега всички контроли бяха почти празни тоест моят план работеше безгрешно. Следващата контрола беше Loudeac (445 км). Пристигнах там в 10 сутринта след 18 часа каране.

Това беше обикновенно и контролата на която много от участниците плануват да спят. Загубих много важно време тук през PBP 2015 и не смятах да повтарям тази грешка. Ако заспя сега, след като се събудя ще е лудница със стотици колоездачи налягали навсякъде, дълги опашки и т.н. Планът ми беше да съм преди повечето от 90 часовата група и да избегна навалиците които само ще ми загубят време.

По същата причина и тренирах да карам последната квалификация от 600 км без спане. Очаквах да пристигна в Брест между 25 и 28 часа но вятъра беше толкова силен и забавяше моят прогрес.

След един ден на седалката бях на около 60 километра от Брест или около изминати 550 км .

Ден Втори

По време на изкачването на Roc Travelzel се ентусиазирах знаейки че е дълго но не стръмно изкачване и повиших темпото. Никой не успя да ме застигне а аз изпреварих може би около 10 други колоездача. Също както през 2015-а година беше адски ветровито на върха тъй като бяхме близко до океана и след спускането сме в Брест. Имаше поне 20 паркирани коли и каравани които чакаха техните състезатели да им помагат и след много приятно посрещане там с ръкопляскане се спуснах надолу.

При преминаването ми през известния мост преди Брест бях доста щастлив че 600 км са зад мен и намалих да направя няколко снимки. Вятъра беше толкова брутален че почти ме смъкна на земята заедно с колелото. От тук беше другото дълго изкачване през града с трафик до контролата.

20190819-DSC_3489 (1)20190819-DSC_3488 (1)20190819-DSC_3487 (1)

 

Пристигнах на контролата в Brest (610 км) в 18:06 или 26 часа след като стартирах. Мисия изпълнена ! Беше време за първата ми истинска храна която не е течна 🙂 След това и заслужен душ и малко дрямка. Храната в контролата беше супер а бирата, наградата за пристигане навреме и преди свечеряване.

След вечеря се отправих директно към хотела който бях резервирал. Беше на половин километър от контролата и се оказа печеливш избор. С изключение на това че така и не успях да разбера как да пусна лампите 🙂 Беше и малко шумно тъй като бе близо до аварийните стълби . . . Отне ми по дълго от очакваното да заспа и успях да спя само около два часа а ми се искаше да са 3. Веднъж буден се приготвих набързо и продължих наобратно.

Тук вече и осъзнавах че шансовете ми да завърша за под 60 часа се стопиха драстично. Скороста ми щеше задължително да намалее тъй като умората си казва думата а и ме очакваше още каране през нощта. Въпреки това нямаше причина за притеснение.

Второто ми изкачване на Roc Travelzel беше през нощта малко преди полунощ. Всичко беше доста по различно от предходния ден и доста по трудно. Нямаше много колоездачи пред или след мен в този момент. Причината поради която беше трудно е че вече пристигаха хилядите колоездачи от 90 часовата група които все още караха в посока Брест. Някои от тях имаха по 5 фара като някои бяха вдигнати толкова високо и ме заслепяваха всеки 10 секунди 🙂

Тялото ми се чувсташе добре, бях отпочинал и в добро настроение. Единствения проблем беше някакъв гаден шум от задната главина когато не въртя педалите. Гледах да игнорирам проблема тъй като всички проблеми започват в главата.

Температурата се смъкна до най ниското ниво от 3 градуса и започнах бързо да замръзвам. Толкова бях замръзнал че беше трудно да натискам спирачките и смянам скорости. За щастие имах хирургични ръкавици които ме спасиха след като ги сложих под другите ръкавици. Покарах и със сериозна двойка от Франция които имаха високоговорител и пускаха рок музика. Това беше и печелившия билет за тази вечер.

След като пристигнах в Carhaix (694 км) се срещнах и с Пламен от Варна близко до тоалетните където си пълнех вода. За съжаление, една от малкото опции за вода на някои от контролите. Затова и обичам да спирам извън контролите , в местни магазини или зрителите по пътя които имат маси пред къщите си с храна и напитки.

Пламен изглеждаше изморен и ми каза че ще си почине преди да продължи напред. За мое учудване Лазар също беше там и спеше комфортно на земята. Това беше и последния път когато се засичаме тъй като преднината ми се увеличаваше постоянно до края на маратона. Предположих че вместо да спи в Брест той е продължил и взел решение да спи в Carhaix.

Рано сутринта около 7 часа бях отново в Loudeac (783 km). Този път ситуацията беше различна. Стотици участници спяха нявсякъде, задръстено бе с паркирани колела , а опашките навсякъде бяха огромни. Все още беше дневно време и най накрая започнах да виждам познати физиономии. Срещнах се с известната двойка на тандем от Вашингтон Мери ( това е популярния и сайт ) и Ед , а също и Джери който следях карайки около света преди година (натисни тук за неговия Инстаграм ). Малко бяха очудени да ме видят в обратна посока но беше разбираемо след като те бяха в 84 часовата група която стартира рано сутринта след нас. Засякох и доста българи и винаги крещях ” Българи юнаци”. От този момент започнах и да приемам повече истинска храна а не течна защото доста огладнявах за такава. Умората си казваше думата и трябваше да слушам сигналите които тялото ми подаваше.

Същевременно скороста ми бавно се увеличаваше. Беше дневно време, бях отпочинал, похапнал а и имаше и малко попътен вятър. След всеки труден момент и малко търпение неминуемо идват и добри моменти . . .

Беше супер да карам в групи с бързи френски колоездачи. Те всъщност бяха между 50 и 60 годишни ,някои бяха стартирали след мен, но караха супер здраво и организирано. Видях доста малки колоездачни отборчета да тренират през деня и дори група от 7 такива и приятел с мотор пред тях който котролираше темпото и им помагаше да се скрият от вятъра 🙂

Някъде по това време очите ме започнаха да се затварят. Пробрах няколко пъти да заспя без успех. При единия от опитите си бях легнал спокойно и готов да заспя близко до пътя. 30 секунди след като полегнах чух кучешки лай. Обърнах се назад и видях недоволно огромно бяло куче. Бях в негова терирория . След по малко от 10 секунди бях отново на колелото и летях напред бяз да поглеждам назад 🙂

Всичко бързо се преобърна и картинката беше доста тегава преди Fougeres ( 924 км). Бях забравил колко изкачване има в тази отсечка. В края на втория ден бях след Chantigne, на кратка дистанция до Villaines-la-Juhel или около 960 км за 48 часа.

Ден Трети

Много исках да приключа с този маратон и това се вижда от скороста ми между контролите (включва спирането през контролите). След Loudeac скороста ми се повиши от почти 18 км/ч , до 20 в Tintenac , 20.36 във Fougere и стигна до най високата след Brest от 22.62 км/ч. Много скоро и пристигнах в Villaines-La-Juhel за втори път. Искаше ми се да не карам още една цяла нощ !

Втория път в тази контрола беше доста различно. Мускула на врата ми бързо бе загинал и беше все по трудно да си държа главата изправена но гледах да не му обръщам толкова внимание. Реших да хапна отново и то обилно. Доброволците в ресторанта бяха толкова отзивчиви и си припомних за PBP 2015. Имаше доста добри опции за храна и бе почти празно тъй като повечето участници бяха зад мен с изключение на най бързите между 200-а до 300-а. Водещия на контролата викаше нещо ентусиазирано и споменаваше България но не разбрах много. Може би хората се радваха да видят първия Българин който беше близко до финала.

Беше малко след 18:00 часа и няколко часа след като потеглих бе тъмо. Отне ми 50 часа да стигна дотук а ми оставаха само 200 км. Обикновенно това отнема около 8 часа или дори по малко, но в моментното ми състояние и нощно каране очаквах дори да около още 12 часа.

Тук беше и момента в който истинските проблеми започнаха. Врата ми беше тотално заминал и беше доста трудно да си държа главата изправена. Като допълнение температурата отново падна до 4 градуса. За щастие намерих друга здрава Френска група със около 7 колоедача и няколко Руснака.

Пристигнах в Mortagne-Au-Perche (1097 км) в 23:26 и ми отне 5 часа за 85 км. Това не беше добре както и да го погледнеш. Поне имах доста време в резерв. Трябваше да се вслушам в тялото си , да понамаля и да мисля за сигурността и здравето. Карал съм такива дистанции и преди и се научих че независимо какви са ти целите винаги трябва да има здрав разум. В края на краищата не е състезание и безопасността а и това да си направиш кефа са по важни. Единственото състезание е срещу часовника и времената на отваряне и затваряне на контролите. . .

Тук се и запознах с един много приятен доброволец който ми помогна. Заредих си GPS-а на неговия Лаптоп а после дойде с мен да превежда и обясни на докторите за състоянието на моя врат. За секунда те си помислиха че се отказвам заради лошия ми Френски. Обясних им че имам още 25 часа и единственото което ми трябва е почивка и някакъв медикамент. След кратък масаж с нянакъв крем се почувствах почти веднага добре.

След това се запътих към ресторанта и си хапнах доста добре а и изпих 2 бири. Това ми помогна да заспя почти веднага. Идеята беше да позволя на врата да си отпочине. След около 2 часа се събудих и продължих. Беше супер студено тъй като бе 2 часа през нощта.

Последните 120 км бяха доста тежки и може би най трудните 120 км които съм карал последните 20 години. От време на време се налагаше да си придържам главата с една ръка в изправена позиция. На изквачванията нямаше проблеми но спусканията си бяха зор. Заради наклона цялото тяло е наведено надолу и беше доста по трудно и болезнено. Наложи се да се спускам бавно и изправен само и само да отъпя ъгъла под който бе моето тяло. Отне ми цели 4 часа и 30 минути за следващите 75 км. Прогреса беше бавен но си беше прогрес !

Имаше и позитиви в следващата отсечка тъй като намерих отново една здрава Френска група. Помагахме си като си сменяхме водачеството. Знаеха и всички места където можехме да спрем да се подкрепим. Любимото ми бе една тента която имаше печка на газ, топло кафе, супа, натрошен шоколад и какви ли не други сладки неща. Спряхме там за 15-а минути да се подкрепим и доброволците бяха много гостоприемни. Бях позамръзнал така че това се оказа и печелившата карта за тая вечер.

Слънцето бавно изгряваше. Пристигнахме в Dreux (1174 км) около 6:31 сутринта. Беше време за последно здраво хранене преди финала. Контролата беше почти празна и се придвижих доста бързо през нея.

Последната отсечка беше променена малко ден преди старта заради работа по части от трасето. Бяхме на един кръстопът, инструкциите ни показваха една посока, GPS-а друга, а стрелките трета. Няколко от съдиите на мотори бяха там и ги попитахме накъде трябва да продължим. Те приеха всичко толкова сериозно и почнаха да звънят на организаторите. Ние само стояхме и чакахме там около 20 минути. Не бях много щастлив в този момент, каква загуба на време. Ако не беше това спиране щях да завърша за под 65 часа но сега това нямаше толкова голямо значение. Просто исках да приключа. Разбрахме се най накрая за посоката и продължихме.

Последната отсечка беше супер гадна защото имаше доста трафик. Все пак беше работен ден и аз минах от там рано сутринта. Врата ми също допринасяше за моментното ми негативно състояние.

Така три часа след като тръгнах от Dreux стигнах и до финала. Нямаше толкова много хора а и избора на финалната линия много не ми допадна. Трябваше да влезем в замъка Bergerie за да минем през чипа за последно. Точно там беше павета и кал но както и да е. Завърших успешно без много фамфари 🙂 Бях супер доболен че успях да завърша за втори път този труден и световно популярен маратон.

Не знаех докрая но се оказа че завърших пръв измежду всички Българи, като втория и третия (Лазар), завършиха над 4 часа след мен. България завърши на престижното 4-то място по процент на незавършили състезатели като само двама не успяха да приключат от 20 стартирали. Поздравления за всички участвали !

20141231_190141

 

paris-brest-paris-r5rga46d

51563343

 

Strava Файлове.

Ден Първи Ден Втори и Ден Трети

Ако имате време и желание може да гледате и филма който направих за преживяното. Съжалявам че е на английски но работя над субтитри в момента. Ние сме глобален спорт и английския е най разпространения език.

Веднага след като приключих записах и две кратки видеа за преживяното. Звуча малко разочарован че не успях да завърша за под 60 часа след като направих няколко грешки. Истината е че съм доста щастлив от показаното и същевременно научих важни уроци. Никога не се предавай !

 

Любимо оборудване за колелото – Седалката от Infinity. Използвана от доста световно известни колоездачи на маратони като RAAM, TransAM, Transcontinental и т.н. Марко счупи рекорда в 50-59 годишната група на RAAM с 3 такива седалки и измина 4906 км за 9 дена 16 часа и 54 минути. Ако решите да си купите такава изпозвайте кода Georgi за да спестите $20. Скъпи са но са и добра инвестиция. Това беше една част на тялото за която нямаше нужда да се притеснявам!

infinity

Моят GPS беше най калпавото оборудване. Wahoo Bolt е супер когато работи но ми създаде доста проблеми и екрана замръзна поне 5 пъти. Всеки път трябаше да чакам по 10-15 минути и така около 50 км не се записаха. Поне не се изгубих 🙂

Последното състезание за годината е световното по часовник на 24 часа в Borrego Springs ,CA. Целата е 700 км и ако успея ще развея Българското знаме гордо.

Capture

 

Advertisements