Kак станах първият Българин класирал се за Race Across America. Bike Sebring 2019.

Posted by

След разочароващ край миналата година  ,24 часа на  Sebring Флорида се изкачи автоматично до топ 3 на приоритетите ми за 2019- а година! След третият завършен 1200-а км бревет миналия юни, ми отне 5 седмици за да се възстановя. Показалеца на дясната ръка все още има наранен нерв 7 месеца по- късно но бавно се възстановява!

Бях изключително мотивиран и планирах 3 сериозни тренировъчни цикъла от по 8 седмици. Като допълнение, предприех промени в екипировката и някои от частите на колелото. Как иначе резултата би се подобрил ако не пробвам нещо различно? След 6 месеца ( 3 тренировъчни цикъла), моят FTP ( функционален праг на произведената сила)  се увеличи с 15% или 42 вата. От стартов FTP 237 вата достигна 278 седмица преди състезанието или 3.92 W/Kg !

FTP , технологии и статистики са супер докато се тренира, но е само част от това което e нужно на един колоездач за сериозно 24 часово състезание. Всъщност , хранене, хидратиране, поддържане на добро темпо, редуциране на времето което си спрял и борбата да не заспиш са също толкова важни колкото и физическата подготовка. Този път използвах и силомер от Powertap  който би помогнал с контролиране на темпото или по скоро колко здраво да натискам.

Това състезание е едно от малкото 24 часови квалификации в света за Race Across America (RAAM). За да се класира за соло RAAM, всеки колоездач трябва да мине поне 400 мили ( 643.73 км ) за 24 часа и няма право да кара зад друг колоездач         (спестяване на до 40% енергия).

А какво е RAAM ? Според много хора най-трудното ултра колоездачно състезание в света. За разлика от Tour De France, няма етапи всеки ден, както и почивни дни. Цялата дистанция се кара наведнъж като се прибавят спиранията и спането. 3049 мили (4906 км) , през 12 щата , от западния до източния бряг, с 4445 метра кумулативно изкачване. Дълго е с 30% повече от Tour de France (или 1287 км ), като продължителността на  Tour de France е 21 дена. Рекорда в RAAM се държи от Christpher Strasser  който през 2014 година завършва за 7 дена ,15 часа и 56 минути ! ! ! От 1982 година насам само 566 състезателя завършват ( обикновено около половината не успяват всяка година).

Единственото българско участие е през 2011-а година. Това е 4 членния отбор Velo Energy (за отборно състезаване не се изисква да се квалифицираш). Те успяват да завършат за 7 дена 18 часа и 54 минути. Сега Българското знаме е неизменна част от всяко начало и край на RAAM след като всички знамена на финиширали страни са изложени в Анаполис, Мериленд !

RAAM2011

Взех  решение да инвестирам в най бързата униформа – BioRacer Speed Concept правена за Nopinz във Белгия. Nopinz  поставят вътрешен джоб за състезателния номер и тестовете показват че при 32 км/ч спестяваш до 5 % енергия. BioRacer Speed Concept е спечелил най-много медали в TT ( Тime Triathlon) след 2012-а година !

Последното подобрение бе втори фар за нощната част от състезанието. Спрях се на добре проверения Busch&Muller IXON IQ. Надявам се да ми помогне с безопасността поради многото отворени пространства между бетонните плочи на пистата Sebring National Raceway. Това е в допълнение на 600 лумена произведени от моят Exposure Race фар и би трябвало да помогне със увеличение на скоростта през нощта.

Не на последно място тествах новите гуми Continental GP 5000  . Тестовете показват че спестяват 4.3 вата в сравнение с GP 4000 SII. Това е и перфектното състезание за тази гума след твърденията за по-добро сцепление в завоите. За да съм честен, гумата е доста добра, но както всички бързи гуми , протекцията срещу пукане  е намалено . . .

Преди състезанието

След изморително 1500 км кормуване от Вашингтон, пристигнах във Sebring, Флорида. Тази година пристигнах четири часа по рано в сравнение с миналата. Четири допълнителни часа за спане и подготовка. За да съм честен, най- добре е да се лети и изпрати колелото с колет до хотела. Така няма да съм изморен и изгубя два дена придвижвайки се с кола.

По време на регистрацията се срещнах с няколко колоездача от моят клуб-DC Randonneurs. Това бяха Chip Adams, Barry Benson и жена му Amy. Разбрахме се набързо как Amy ще помогне на мен и Chip и ще премести всичките ни принадлежности до пистата за нощното каране. Видях се и с Marko Baloh който е любимия ми ултра маратонец. Носител на много световни рекорди  ,част от Словенския национален отбор преди години и легенда на RAAM с 10 участия.

След това беше време да сглобя колелото преди да заспя 🙂 Същевременно, трябваше и да напълня всичките 22 бутилки с вода и хидрати от моят спонсор Skratch Labs. Това ще ми спести време сутринта а и по време на състезанието. Успях да спя 5 часа което  не е много, но достатъчно. В 4 сутринта бях готов и тръгнах към старта – Sebring International Raceway. Тази година имаше нова система за записване на времената с чип и 5  датчика по трасето. Така резултатите ще се обновяват по често, може би през 15 минути. Трябваше да минем през първия датчик на старта преди да потеглим за да ни регистрира системата. Последваха кратки инструкции от директора на състезанието. Веднага след като старта беше даден, очаквано 10 до 15 състезателя изхвърчаха напред!

 

20190209_060159
15 минути преди старта.

Планът ми беше прост – да се опитам да поддържам 18 mph (28.97 км/ч) скорост в движение и да намаля времето през което не карам колело до един час. Това ще е достатъчно за да завърша с 400 мили ( 644 км ). Старта беше ударен и топ състезателите просто се изпариха пред мен! Можеше и по напред да се наредя на старта но няма значение тъй като такива състезания се печелят към края а не в началото . . .

Започнахме с 3 обиколки около световно известната писта Sebring International Raceway. Планът ми всъщност беше да стартирам бавно и изградя моето темпо което знам че мога да задържа 24 часа!

След като приключихме с трите обиколки около пистата, продължихме с голямата обиколка от 94 мили ( 151 км ).

Голямата обиколка

sebrrrrrrrrr

20190209_061558
На старта

Датата беше 9-и Февруари а температура рано сутринта – 15 градуса. Натисках системно но не настигах никой пред мен. Позитивното беше че никой зад мен не ме догонваше. Damon Taaffe от DC Randonneurs ме мина и ми напомни да не правя грешката от миналата година когато натисках много здраво в началото. Температура всъщност не се покачи над 27 градуса тази година а Emcools подплънките от другият спонсор ме спасиха.

51895306_10213218245599898_968346281493659648_o
Сутринта в Sebring по време на 151 километровата обиколка. Снимка-  Eddy Rayford

По средата на голямата обиколкa (най-северната част на трасето), лидерът в класирането – Marko Baloh  тъкмо се връщаше наобратно. Той имаше около 7 км преднина. Моята средна скорост все още беше 32,91 км/ч , а на двамата лидери може би 35 км/ч след 80 километра състезаване. Това е доста сериозно темпо и те сигурно ще завършат с над 500 мили ( 804 км)! След като тръгнах наобратно се засякохме с Chip Adams на същото място. Значи той е на около 7км зад мен. Интересно , но тази преднина ще се запази за целите 24 часа.

52436915_10213218245279890_8894816603602944000_o
Дълга обиколка .Снимка-  Eddy Rayford

След сериозна борба с насрещния вятър, сега те той бе попътен. Средната скорост се увеличаваше. Насрещния вятър беше толкова силен че поддържане на скорост над 15 mph ( 24 км /ч ) беше адски трудно!

В този момент забелязах фаворита в моята възрастова група от Англия – Marcus Blagrove. Беше спрял до един пътен знак и не реагира много когато го запитах как е и продължих. След 5 минути забелязах колелото му качено в колата на организаторите. Не знам причината, но той беше дотук!

51753215_10213218245439894_7573909350272466944_o
Сутринта в Sebring. Снимка-  Eddy Rayford

Средната обиколка

Екшъна се премести на средната обиколка от 11 мили ( 17.7 км).  Дългата обиколка наистина ми харесва, особено малкия хълм 🙂 Това е доста добре за равнинна Флорида. Така може да се изправя малко и да се разтъпча, иначе бих се схванал.asfasfsafas.PNG

Към края на първата обиколка, точно преди влаковите релси спуках гума 😦 На чисто новите гуми Continental GP5000 които имат 0 км 😦 За щастие, имам всичко необходимо и успях да я сменя за 8 до 12 минути. С малката помпа успях да напомпя 60 psi и се движех бавно към пит стопа. Не намерих нищо заседнало в гумата. . . Надявах се това да не се случи отново защото изгубих доста ценно време.

За съжаление, на следващата обиколка, около същото местоположение спуках същата гума. Докато я сменях, колата на организаторите се появи и ми помогна с нормална помпа. Този път смяната не отне повече от 6 до 8 минути. Забавянето заради пукане на гуми се увеличи на 20 минути сборно или около 10 км загубени от крайния резултат. Продължих напред с ясното съзнание че скоро време спиране за почивка няма да има.

51993480_10213218246239914_7498975914852614144_o
Както Barry каза – Обирджията на банки в Sebring . Снимка-  Eddy Rayford

Помолих Ейми да попита дали някой може да смени гумата на треноровъчната ми капла за да мога бързо да я сменя в нужда.

По някакъв начин развих лош случай на “горещи крака” както никога досега. Беше болезнено и реших бързо да обуя по-големи и удобни обувки! Всъщност  се чувствах починал след всички тези спирания. Това беше очевидно защото минах  и най-бързата си 17.7 километрова обиколка за 36 минути.

След четвъртата обиколка спрях за пет минути да похапна истинска храна. Беше време за обяд. Ейми ми беше взела морска храна. Това всъщност беше част от плана. Исках да се възнаградя тази година с истинска храна, една порция за обяд и една за вечеря. Надявах се това да предотврати проблемите с храносмилането от 2018-а година. . .

Следващите няколко обиколки бяха доста прилични – 36 до 38 минути всяка. Последните няколко бях по-бавен след спиране за преобличане и подготовка за нощното каране. Mark Poland беше там и окуражително крещеше името ми когато минавах всеки път през старт / финалната линия на пистата. Той се състезава на 100 мили сутринта и сега подкрепя Jo Barr от Ирландия в неговия 24-часов опит. Просто удивително! Благодаря за подкрепата.

Слъцето бавно залязваше. Действието се върна обратно на пистата и малката обиколка от 6 км

През нощта на късата писта от 6 км

11111111111111.PNGУспях да завърша 50 обиколки, а тридесет от тях бяха между 11 и 15 минути. Средната продължителност на обиколките за тези 30 минути беше около 12 минути и 30 секунди. Това би трябвало да е моят еталон за следващата година. За да за не заспя на скучната писта носех около 12 кофеинови SIS изотонични гела.

Двата ярки фара наистина подобриха средната скорост. Busch & Muller Ixon IQ се захранва от 4 x AA литиеви батерии и работи 12 часа нон стоп при на ниска настройка. Фарът Exposure Race беше идеален за последните 2 часа когато бях много уморен. Благодарение на това бях в състояние да виждам по добре докато вземам завоите в пълен мрак.

От моите обиколки лесно може да се каже каква е стратегията – 3 до 5 бързи и последователни обиколки, последвани от почивка за няколко минути. Не беше дълга почивка, а по-скоро време за лечение на глезените за около минута. За щастие проблемът с горещите ми крака изчезна или беше забравен с въвеждането на новата болка в глезена. По големите обувки помогнаха след като ходилата ми се бяха уголемили !

Никога преди не съм имал проблеми с глезена. Ползвах три различни вида крем за да облекча болката. Освен това, по време на кратките си спирания, дърпах лед от охладителя и поставях глезените върху него. Дори не осъзнах колко лошо е положението до края на състезанието. Това, което мисля се е случило е така нареченото “ankling ( от глезен )”:

Спускането на петата при възходяща сила на педалите и повдигане на петата, когато педалът започва възходящото движение на неговия оборот

Статистика от пистата:

  • 3 обиколки под 10 минути
  • 8 обиколки между 11 и 12 минути
  • 11 обиколки между 12 и 13 минути
  • 11 обиколки между 13 и 14 минути
  • 2 Времето между 14 и 15 минути

Времената  бяха непоследователни, но имайки предвид всички проблеми, донякъде приемливи. Amy и Joel свършиха чудесна работа като ни подкрепиха цяла нощ от пит стопа. Също така Брус, Ваун и Маги. Благодаря на всички ви!

По това време на пистата имаше все по-малко колоездачи. На някои обиколки не бях в състояние да забележа повече от няколко състезателя. Лидерите все още караха здраво – Evens Steivenart и Marco Baloh.

Някои колоездачи почти нямаха светлини и си беше опасно. Времето ми за прекъсване беше вече над един час. Това, което ме държеше в играта бе средната скорост. Крайната ми средна скорост за 24 часа  беше 18.2 мили в час ( 29.29 км/ч).

51933271_10213211015219143_8116107761181261824_o
През нощта на пистата Sebring . Снимка-  Eddy Rayford

Бари все още караше силно, както и Чип Адамс. Видях Чип още няколко пъти и той все още беше на 5 мили зад мен в класирането. Въпреки това, той беше малко притеснен и изпитваше проблеми и болки.

След 5-минутна пауза на 42-та обиколка, Чип ми каза, че не може да достигне магическите 400 мили. Казах му да не се притеснява и че всъщност напредва по график.

Последните 10 късни обиколки

SebrSebrТова всъщност беше най-последователното усилие за мен цяла нощ. Завъртях 2 обиколки за малко над 13 минути. 30 минути преди края бях над 400 мили ! ! !  Преследвах този резултат за последните две години и  знаех че е възможно!

Беше време за хубава дълга спирка преди да изляза за още една обиколка. Този път летях защото нямаше какво да губя . Забавно е как винаги намираме тази допълнителна енергия която пестим за последния тласък. Адреналин на 100 % ! Дори имах най-бързото си време за късата обиколка след първите 3 обиколки в началото на състезанието с 9 минути и 58 секунди.

Оставаха само 9 минути и беше време да сложа край на състезанието. Крайният пробег и новият ми личен рекорд беше 410,04 мили или 659,895 км . Резултатът беше достатъчен за да спечели моята възрастова група. Очевидно, аз също завърших под 2 минути преди RAAM легендата Valerio Zamboni. Цял ден разменяхме позиции. Беше много хубаво да го видя през целия ден с усилена работа и екипа му за подкрепа.

14-то място от 50 състезатели в категория мъже

Sebr male.JPG16-ти като цяло в стандартната дивизия от 54 състезатели.

21 Състезателите преминаха над 400 мили.sebr stand.JPG

20190210_075536

Evens Stievenart беше неудържим и спечели с 535.28 мили ( 861 км ). Това беше и нов рекорд подобрявайки рекорда на Марко. Самият Marko Baloh имаше едно невероятно състезание от 500 мили и завърши с 516.68 ( 831.5 км ). Много малко са хората в света които са част от клуба 500 мили.

Бари Бенсън имаше голямо състезание и завърши с 310 мили. Чип Адамс завърши с 405 мили. Поздравления за голямото постижение!

51742008_10217287542407824_4588638974808948736_n
с Chip Adams и Българската шапка !

Какво приех за 24 часа:

  • Около 10 бутилки Ensure
  • 20 оризови кекса
  • Сьомга – Веднъж за обед и веднъж за вечеря със зеленчуци.
  • 20 енергийни гелове SIS – about 12 от тях с по 150 mg кофеин за през нощта.
  • 18 бутилки от по 950 мл пълни със подукт за хидратиране от главния ми спонсор SkratchLabs (17 литра).

Подобрения в сравнение с миналата година.

  1. Гуми – Continental Grand Prix 5000
  2. Верига – Connix Chain
  3. Силомер – PowerTap C2 Power Meter
  4. ТТ облекло – NoPinz BioRacer Skinsuit
  5. Фар – Busch&Muller  IXON IQ

 

Следва серията от 200 км, 300км, 400км и 600км за да се класирам отново за Paris Brest Paris.

Следващото състезание е националното по 12 часа в Мериленд и световното по 24 часа в Калифорния.

9-и и 10-и Февруари 2019- а

 

Advertisements