Предистория

Този маратон го бях запланувал от доста време но това всъщност изисква доста логистика , ваканция и подготовка. Миналата година ми хрумна идеята да го карам защото така или иначе се прибирам да видя роднин в България. Тази година беше изключително важно за мен да завърша такъв маратон , след като ще ми даде право да се запиша за Париж-Брест–Париж с първата вълна . Дори случайно да не успея да го завърша , имам втори шанс във Северна Каролина през Октромври.

След предкрасно летене на втория етаж на най големия пътнически Самолет – Airbus A380 , и кратко прикачване във Франкфут, пристигнах на Българска земя ( През Румънското летище ). Бях приятно  посрещнат от баща ми, сестра ми и моят племенник. Само да знаеха колко е голям куфара с колелото 🙂

Същата вечер бях вече в моето родно Попово, 2 дена преди старта на маратона. Веднага сглобих колелото и моят племенник беше доста ентусиазиран да види как всичко се случва. Оказа се че единия от двата болта на колчето на седалката не мърда – дано няма инциденти по време на маратона. Баща ми беше подсигурил и кола под наем, която беше нужна заради сгъстения график. След кратка вечеря и приспиване в Попово, пристигнах в Сливен рано на следващата сутрин.

Там се видях с Dave Thompson който също пристигна от САЩ и Shiuchi Tanaka от Япония.  Докато пиехме бира с заедно до басейна , се появиха и някои от българските състезатели. Беше им интересно какво е това специално устройство със спринцовка закачено за колелото на Японеца.

Оказа се че е спринцовка свързана към маркуче което излиза зад рамката. Спринцовката  е пълна с лютив пипер и е против кучета:)  Shiuchi всъщност ми каза че преди 4 години имал лоши спомени от кучета и сега се е подготвил подобаващо. . . Аз не бях подготвен въобще , а Dave бе забравил любимата си свирка за кучета ! Май ще разчитам на камъни и шишето с вода !

Същата вечер, след последни инструкции от Лазар , получихме своите Джърсита и бреветни карти. Беше доста приятно отново да видя Балански, който участваше и Валери Китанчев , с когото също съм карал вревети през далечната 2000-а, 2001-а година ( когато се и запалих по бреветите ). Нарочно се уморих през деня и не починах, за да може да заспя рано и поспя подобаващо до 4:30 сутринта.

След почти седем часов сън и последни приготовления, бяхме готови за голямото приключение. Направихме още няколко снимки на старта и тръгнахме около 6:07 сутринта.

Ден Първи – Сливен – Варна- Исперих- Попово: 445 км

Първия ден се очертаваше равнинен и плана ми беше да натрупам преднина която може да ми послужи по-късно. Пожелах на всички приятно и безаварийно каране и продължих напред. Най – отпред в групата беше Димитър Лулов и той изрази желание да работим заедно.

В този момент дочух : ” Дай да те видим колко можеш”. Това беше радостно, тъй като  много обичам когато някой се съмнява в мен !

Скоростта ни не беше доста разумна за началото на 4 дневен маратон и се движехме със 32 до 40 км / ч. Поне си помагахме от време на време с вятъра, но бяхме доста неорганизирани и  ползата беше малка. Вместо да се сменяме на всеки 2,3 километра  , ние се сменяхме на всеки 30 до 45 минути и дори не бяхме толкова близко един до друг.

Температурата внезапно се повиши достигна над 35 градуса.  Решихме да спрем в една местна мандра и да хапнем по едно студено кисело мляко за което благодаря на Димитър !

Настилката в този участък всъщност беше доста лоша, пътят тесен, а най-опасни бяха дупките при спусканията . . .

Скоро след това се добрахме до Дългопол и “Чудните Скали “.

Темпото все още беше по-бързо отколкото ми се искаше, неразумно бързо. Същевременно имах болки в кръста, и то особено когато дишам. Стомашните проблеми също се появиха, а жегата дори не ме вълнуваше в този момент. Наложи се да спрем още няколко пъти и да намалим темпото !

Скоро след това пристигнахме в Белослав и изчакахме Ферибота. Там се срещнахме и с Shiuchi Tanaka, а в последствие и с Пламен Андонов от Варна. Дори имахме време за снимки , а и да си заредя устройствата преди да пристигнем на отсрещния бряг. Оказа се че Румен е пред нас и е хванал предишния Ферибот.

Веднага след като пристигнахме на отсрещния бряг бяхме във Варна. Тук беше и момента в който паднах на едни напречни влакови релси, които имаха павета между тях за по-добро сцепление 🙂 За щастие, раните бяха повърностни и само загубих малко кожа на коляното и лакътя !  След по-бавно темпо покрай морската градина, пристигнахме на първата контрола – Вила ” Мария”. Храната беше супер, а изборът богат. Dave Thompson също се присъедини към нас малко по-късно !

Тук беше дошъл и Недко ,който ни посрещна и пожела попътен вятър. Благодая за подкрепата и снимките които си направил !

След Варна се запътихме към Шумен. Тък вече моите проблеми се оказаха доста по-сериозни и казах на Димитър да продължава сам защото само го бавя. Реших си сменя тясното джърси което ме стягаше, и разкачих чантичката която имах на кръста.  Почувствах се малко по-добре.  Така или иначе съм свикнал да карам сам , след като в последните години се състезавам  на 24 – часови карания от сериите RAAM (Race Accross America). Така напрежението е по-малко , а това е много важно при тези дълги дистанции .

На свечеряване се оказах на 5-и километър до Шумен  където бе и следващата контрола. Вместо на Shell , спрях на едно магазинче, купих си един сок и продължих. Оказа се че има голяма циганска сватба и панаира беше пълен. Магазинерката беше видимо пристеснена и каза на охраната че не смее да излезе навън! Докато се спусках видях няколко колоездачи на бензиностанцията и реших да спра след като ги чух да свирят. Те си бяха помислили че съм забравил да спра за контролата , но аз всъщност имах касова бележка и снимка от магазинчето малко по нагоре. Там бяха съдията Сашо и  Димитър Лулов. Димитър срещнал там свой стар познат и решили да си поприказват. Аз продължих напред.

След няколко къси изкачвания през Белокопитово, Хитрино и Венец , пристигнах в Исперих около 1:30 сутринта. Там бяхме приятно посрещнати от Зоя и се оказа че се познаваме от може би около 17 години. Тогава бях малкия Гошко, но с кратко напомняне лицето и грейна, спомни си кой съм и си побъбрихме. Сашо също беше там. Това беше и първата спяща контрола, която аз мислех да пропусна тъй като не бях толкова изморен . Ние дори и 400 км не бяхме минали все още. За щастие , Dave и Shiuchi също се появиха и успях да им преведа набързо преди да тръгна! Хапнах, затворих си очите за 20 минути и тръгнах в посока родното Попово!

Настилката по селата около Исперих не беше много добра за нощно каране, и затова карах на силния си фар и по-бавна скорост. Оказа се че шофьорите в тази част на България мразят да карат на къси фарове, и се наложи и аз да карам на дълги докато те не сменят на къси.

За съжаление попаднах и на един хубавец който се оказа голяма утрепка.  Той реши да кара на 2 метра зад мен, на габарити и за около 2 минути не ме изпреварваше. Готов бях на всичко и спокойно си карах напред. За щастие, той ме изпревари и продължи напред.

Започна да вали. Очите ми също взеха да се позатварят и реших да ги послушам. Веднага полегнах в една удобна канавка за четвърт час. След като приближих Разград, вятъра се усили и ми беше трудно дори да удържа велосипеда в изправено положение. Духаше с  поне 30 км/ч и то страничен . . . Оттук до Попово карах по познати пътища и пристигнах благополучно около 4:30 сутринта.

Ден Втори : Попово – Търново – Елена – Сливен : 194 км

След бърз душ и подобаваща вечеря си отпуснах главата на възглавницата и моментално заспах ! Събудих се след два часа ,около седем сутринта.  Бях се разбрал да пия кафе със сестра ми и след това потеглих към 7:30 сутритна !

Втория ден започна с подобно брутален вятър като в предходната нощ , но този път вятъра достигаше около 45 км/ ч. Освен това настилката след Попово беше меко мазано лоша.

Минах и покрай Ковачевското кале – Римска крепост от IV век. 

След кратко изкачване по главния път със сериозен трафик след Долна Оряховица, пристигнах в Арбанаси. Това беше  следващата контрола , където ме чакаше моят братовчед Петър. Той живее там и приятно ме изненада. Заедно със Сашо ме снимаха едновременно и имам видео за доказателство 🙂

Време беше за обилно хапване, след като ме очакват няколко малки изкачвания след Каменари, почти до Сливен, където е следващата нощтна контрола. Сервитора се опитваше да прави крачка назад след всеки 2 неща които поръчвах, но след няколко шеги осъзна че ще поръчам и хапна доста! Благодарности на моя братовчет за приятното посрещане.

Цялото ми семейство което е пръснато из Североизточна България беше плътно с мен, и това ме окуражаваше. По-късно разбрах че са следили докато се движа на картата и комуникираха помежду си като един отбор. Благодарение на Live Tracker всички можеха да си отдъхнах и видят къде се намирам във всеки един момент !

След не толкова кратък обед беше време да тръгвам на юг , отново към Сливен , за следващата нощтна контрола!

Напът за Сливен ми оставаха няколко изкачвания между които прохода Вратник след Боженци – 921 метра надморска височина на седловината и дължина от 22 км. Преди това минах през Елена,  където и спрях да си напълня вода. Тук намерих поредната мандра, където закупих оказалото се като отново 100 гр сирене и три айряна 🙂 Остана и време за няколко снимки до разноцветните пчелни кошери.

Малко след село Бяла беше и второто изкачване преди Сливен. Спрях няколко пъти да похапна череши и вишни с идеята че ми помагат да нямам крампи 🙂 Най- важното беше че са вкусни и растат диви наоколо в изобилие.

Целта да пристигна в Сливен преди здрач беше изпълнена и бях там около 20:15 вечерта. Не видях там нито съдията, нито някой от участниците. Собственичката на комплекса ми завери контролната карта и удари един печат.

Веднага след това се запътих към душа след като си поръчах за ядене. По време на вечерята Румен и Димитър се появиха и разбрах че доста участници са се отказали. Скоро след това бях отново в хоризонтално положение, като казах на съдията Сашо че ще поспя 2 часа и ще продължа 🙂 Бях в леглото около 21:30 вечерта.

Ден трети: Сливен- Казанлък- Калофер

– Пловдив – Пещера – Батак – Доспад – Триград – 324 км

За “съжаление” се събудих около 3:00 сутринта и се почувствах дезориентиран. Оказа се че съм се успал с над 5 часа. Погледнах философски на ситуацията , казах си че тялото ми си го е изисквало и започнах да се приготвям. Към 3:30 сутринта отпраших  в посока Казанлък. На излизане забелязах че някои от колелетата които видях подпряни липсваха и реших че съм изостанал. Нямаше време за стрес и просто продължих напред. Тъй като спах прекалено дълго , сега имах възможността да карам продължително с много по-малки почивки и да наваксам изоставането. Следващия етап се оказа и най- трудния, тъй като следват изкачванията към Голям Беглик и Триградското Ждрело . . .

Малко след Гаврилово, напът за Казанлък слънцето изгряваше зад връх Триглав около Николаево.

Със свежи сили продължих напред, като дрехите ми за смяна бяха  на моята подвижна сушилня за после ( зад седалката ). Беше сравнително равно, вятър липсваше, както и трафик заради ранният час. Това беше идеална възможност за наваксване на изгубеното време.

Малко след Ветрен се натъкнах отново на вишни и череши. . .

Денят беше изпълнен със бойни  градчета и села ,свързани с нашата освободителна история. Те ми вдъхваха доста свежи сили. Малко след като преминах на бегом през Казанлък ,се озовах в емблематичният Калофер.

След малко повече от 100 км за деня пристигнах в Ресторант Панорама, който имаше изключителен изглед над града. Тук имах възможност да хапна и да заредя отново всички електронни устройства.

След като хапнах за около 30 мин, продъжих на Юг към Пловдив. Тук все още настилката беше добра и бе сравнително равно. Същевременно, трафика осезаемо се увеличаваше и имаше доста идиоти изпреварващи в насрещното. Минаваха опасно близо до мен. Наложи се да карам посредата на платното когато нямаше никой зад мен, само и само да ги блокирам и лудите изпреварвания да поспрат !

Съдията все още не беше пристигнал на следващата контрола – тенис кортовете ” Локомотив”. Заведението там не ми се стори свястно, съща както и малките такива на пазара срещу тенис кортовете. Реших да продължа напред.

Веднага след като си направих снимка на Гребния канал , напуснах града и спрях в първото село за да се реогранизирам.

За щастие намерих една ошарена от футболни фенове мивка в едно от първите села след града. Тук си смених дрехите заради жегата, хапнах и продължих напред.

Малко след това се озовах в красивото Ново Село, извeстно с Тракийския могилен некропол. Тук срещнах и първите сериозни колоездачи , след около 850 км 🙂 Това беше една малка група от 5 състезателя , които се качиха по първия баир и се върнаха.

Малко след това, около Пещера минах покрай още един паметник със загинали за нашата свобода !

Тук започна и дългото около 58 км изкачване до връх Голям Беглик !

Отправната точка беше Батак, напът към върха Голям Беглик -1528,2 метра надморска височина. Голямото изкачване всъщност стартира около Ново Село – 835-и километър , и щеше да продължи до 883-и километър.

Знаейки че ми предстои сериозно изкачване , реших да спра и да хапна сериозно в Батак  (Априлското въстание и Баташкото клане ). Същевременно, беше време да си облека вълнените дрехи,  да  закача фаровете и стоповете. Оставаха няколко часа до стъмване !

Колкото повече се изкачвах ,толкова повече температура спадаше, въздуха не достигаше и времето се промени, като малко преди самият връх започна и да вали. За щастие, от другата страна на Голям Беглик спускането беше сухо.

 

 

Тук имаше и граничари които следяха за издънки до стената на язовира.

Времето беше ясно и гледката към Язовир Голям Беглик неуписуемо красива. Единствения живот наоколо бяха няколко рибари и стадо коне !

Въпреки че сме в разгара на лятото , граничарите бяха облеяени с якета. Температурата беше не повече от 10 градуса.

За радост ,успях да се спусна към язовир Доспат точно преди залез слънце и да направя няколко снимки. Гледаката беше уникална и спираща дъха !

 

Тук всъщност , докато прехвърлям колелото за снимки над мантинелата осъзнах че болта на предната ми главина е разхлабен. Голям късмет след като ме чака сериозно спускане.

Бях  гладен в този участък но опциите ми не бяха в изобилие. Огледах се в Борино за свястно място за хапване, но се оказа че е късно и повечето заведения са по центъра. Спрях край единственото крайпътно магазинче което беше отворено, купих отново сирене, айрян , малко ядки и продължих напред.

Беше тъкмо и пусто. Тук скусканията бяха повече от изкачванията. Разликата беше че е тъкмо и трябва да съм постоянно на спирачките. Стигнах и до най- ниската част към село Гьоврен (опожарено през 1913 г и свързано с възродителния процес).

Останаха около девет километра сериозно изкачване преди следващата нощтна контрола в Триград. Преди да тръгна нагоре , след още един граничен пункт, реших да спра на една пейка за да може китките ми да си починат. Те бяха толкова пребити от спускане на спирачки през нощта, че едвам ги движех без болка. В този момент бях застигнат от Димитър и Румен. Те ме попитаха дали съм добре, а аз им казах да продължават напред след като им обясних моята ситуация !

Изкачването беше сериозно, но кратко. Имаше и пълнолуние , но Триградското ждрело не позволяваше на луната да изгрее на пътя пред мен. Съжалявам единствено че не минах оттам през деня за да направя няколко снимки. Не след дълго присгнах на следващата контрола в Музея на мечката – Триград.

Посрещнат бях на входа, като по-късно се оказа че комплекса е нает от далечни роднини от Попово. Всички бяха намръзнали и седнали около камината. Димитър, Румен и съдията Сашо бяха там и вечеряха. След кратък разговор, Shiuchi и Dave се появиха , тъкмо навреме за да им помогна с превода. Храната беше супер, компанията също. Веднага след като се нахраних реших да подремна набързо за 45 мимути и да продължа.

Всички местни сигурно са си помислили че съм луд да тръгвам толкова рано ,в студа напът към Пампорово , където е и най сериозното изкачване за бревета. Идеята ми беше да подремна 45 минути , но след около 30 минути се разбудих от някакъв шум и реших да тръгна. След кратка закуска и кафе потеглих. Благодаря на всички тук за подкрепата и гостоприемството.

Ден Четвърти – Триград – Широка Лъка, Пампорово – Чепеларе – Бачково – Асеновград – Чирпан – Нова Загора – Сливен – 238 км

Този ден започна с кратко спускане по Триградското ждрело. Тук се засякох и организатора Лазар който се изкачваше към нощтната контрола.

Малко след това, около Грохотно се натъкнах на няколко огромни като мечки Овчарски кучета. Появяваха се от тъмнината и бягаха към мен. За щастие се разминах без проблеми. Плисках ги с вода от битона, крещях, спринтирах и се опитвах да ги заслепя с фара. . .

След кв. Настан започна и дългото 29 км изкачване до Пампорово.

Първо преминах през Широка Лъка , там където се ражда и развива родопската песен. Много от най- известните певци и гайдари от родопския край са именно от тук. Тук се намира и къщата на Капитан Петко войвода, която е била негов щаб след Освобождението .  Къщата на екзарх Сашо e също тук.

Селото бе доста спокойно рано сутринта. Беше и студено, затова направих няколко снимки набързо и продължих.

След около 14 стръмни километра пристигнах в Пампорово около 7:45 сутринта. Надеждите ми да видя доста диви животни не се осъществиха, но може би и за добре 🙂  Оказа се че енергийните барове които купих са супер твърди, безвкусни и с огромно количество карбохидрати. Затова и ги захвърлих настрани да нахраня мечките, вместо да си дразня стомаха и продължих напред.

Изкачванията в България всъщност се оказаха дълги, но не толкова стръмни и брутални като тези на които съм свикнал. За сравнение, обикновенно, наклона беше 6% до към 10 %, и някои отсечки от 12 % до 18 %. В Апалачите сме свикнали на брутални наклони от 18 % до 22 % които не са дълги, но идват един след друг и те сломяват бавно . . .

Пампорово  е подобавъчно застроено и за съжаление почти нищо за хранене не беше отворено. Местните ме напътиха към единственото отворено магазинче. Тук , обратно на моето впечатление те ми казаха колко много диви животни имало и да съм внимавал. Температурата беше около 4 градуса и помолих магазинерката на единственото отворено магазинче дали мога да си изям храната вътре на топло. След като изпих сутрешното си кафе и хапнах набързо се пригових за голямото спускане пред същисаните погледи на всички местни.

Спуксането общо взето беше от Пампорово до Поповица , след Асеновград или около 88 километра. След най – дългото ми изкачване към Голям Беглик, беше време и за най – дългото ми спускане с колело, просто нямаше край !

Това всъщност е и първото ми спускане на което се наложи да спра 2 пъти за да хапна и да си почина. Намерих доста добро крайпътно заведение където успях да заредя всички електроники, да пия кафе и да закуся.

Единствената ми цел в момента беше да се спусна безаварийно до Асеновград. За да изпълня целта си се наложи да си сложа светлоотразителната жилетка и да пусна всички фарове и стопове. Отново беше пълно с доста шофьори- състезатели които не ги беше грижа за човешки живот и се опитваха да изпреварват по завоите без никаква видимост. Наложи се отново нарочно да блокирам някои от тях, знаейки че ако ги пусна ще видят насрещния трафик и ще ме натиснат настрани до пътя.

За щастие температурата се повиши, също както и нивото на кислорода ! Беше по- трудничко да се диша на върха. Оказа се че сме се разминали със сняг (два дена след завършване на маратона разбрахме че в село Стойките, откъдето ние минахме е валяло сняг ).

Температурата продължаваше да се покачва и по обят пристигнах в Асеновград. Трафика през града беше ужасен, и както и в Пловдив реших да мина набързо и да продължа напред.

На излизане от града спрях в село Поповица  за да се разсъблека отново. Xапнах набързо и продължих. В този момент всичко вече се случваше на автопилот, всяка част на тялото болеше и бях готов да завърша !

Село Поповица   всъщност се оказва че е и едно от най-старите ни селища съществувало преди падането на България под османска власт.

Не след дълго се озовах и в Чирпан , където беше и последната контрола преди финала. Тук също не забелязах съдията Сашо , и по-късно се оказа че сме се разминали на косъм. Заведението нямаше богат избор, а и аз бързах. Казаха ми че супата ще се приготви най-бързо. След като хапнах една силно осолоена супа и изпих една бира, продължих към Нова Загора под ярките лъчи на слънцето.

Беше отново равнинно, но разбира се сега се появи и сериозен насрещен вятър !

След Стара и Нова Загора се приближавах към Сливен. За съжаление, изпуснах последната крайпътна чешма. Не исках и да спирам много , защото исках да изпълня целта си и да завърша за под 85 часа. Добре че имаше озрели сливи до пътя и те ме спасиха в този момент.

След Нова Загора слещнах и Тодор Кирчев с който карахме във Франция през 2015 г. Оказа се че бил напът към приятел и решил да каже здрасти след като вижда че моя Live Tracker се приближава до Сливен. Спряхме за вода на една бензиностанция, побъбрихме си и аз продължих. Не можех много и да говоря , след като вратните ми мускули бяха отказали, китките боляха и гърлото ми беше присъхнало! Мерси за подкрепата Тодоре.

След още малко борене с  насрещния вятър най- накрая стигнах до последния разклон, към последната контрола в Сливен. Неофициално време на завършване – 84 часа и 13 минути.

Веднага си поръчах храна, изкъпах се и починах . После се отправих към ресторанта където бяха започнали да прииждат останалите участници.

Вече имахме и причина да отворим шампанското , да се посмеем и да си поговорим за нашите преживявания преди да сме заспали 🙂

Лазар анонсира финиширалите и раздаде тези красиви плакети. Той всъщност ни каза че това е било най- трудното SVS 1200 км което той е карал, а той е завършил 15 от всички 17 издания. Беше също много приятно да видя Валери Китанчев на финала и да си поговорим отново за самото 1200 , както и за старите години, когато този спорт се зароди в България. Благодаря ти за подкрепата през цялото време.

Благодаря на всички за подкрепата и затова че бяха част от това незабравимо преживяване. Няма да изброявам имена тъй като вие знаете кои сте !

Сериозните карания за годинита почти приключиха. Следващото голямо каране ще е 24 часовото състезание – Mid Atlantic 12 /24 във Вашингтон , Северна Каролина. След това още едно 1200 км  в същия щат през октомври.

Интересни Статистики :

• Карал съм 55 часа и 41 миути , което означава че съм бил спрял или спал останалите 19 часа и 32-а митуи.
•  Времето на катерене на този бревет е 20 часа и 46 минути или 35 % от целия бревет
• Срeдна скорост в движение около 27.5 км/ ч
• 12380 метра комулативно изкачване
• 13.36 км/ч скорост на изкачване
• 65.5 км/ ч топ скорост при спускане
• 136 W средна сила на каране
• Среден каданс от само 57
• Най-ниска температура от 4 градуса , и най висока от 38 градуса

Моментното ми състояние

В момента съм почти възстановен, като най- сериозния проблем бяха надутите крака, вратните мускули, дланите и дясното рамо. Също и нерв на пръстите на краката, който значително се подобри и сега вече мога да чувствам всичко.

Дясното рамо все още боли почти 2 седмици след като завърших. Цялата ръка ми е изтръпнала , а също и дланта на дясната ръка което ме кара да мисля че имам наранен нерв – BRACHIAL PLEXUS INJURY.

Това е свързано с верига от нерви , които тръгват от врата и стигат до дланта и е съпътствано с  чувство на отпадналост и изтръпнали пръсти !

Колекция от всички снимки по време на маратона- Натисни тук !