“Calvins Challenge 12h “ беше първото ми Ултра състезание преди 2 години. Тази година ще се съберем отново с Andrea Matney , но този път в 24 часовия вариант. Greg Conderacci също реши да участва и това сформира групата от Вашингтон. Събитието всъщност не беше на календара за 2017-а  година. Предишният директор на състезанието, Larry Graham  предаде щафетата на Maria Vazquez. Тя пое това известно състезание и имаше големи планове за развитието му. Наистина не очаквах че ще има 24-часов квалификационен RAAM клас ( Race Across America).

След разочароващо представяне на Sebring 24h , имах нужда да докажа на себе си че съм по-добър от постигнатия резултат във Флорида! Проблемите и грешките всъщност са част от процеса на учене. Водя си бележки с грешките , гледам назад и работя усилено за подобряване във всеки аспект. Как иначе бихме узнали какво да подобрим ако сме безгрешни ?

За това състезание инвестирах в новата Shimano  група – Ultegra R8000.  С 53-зъба отпред би трябвало да хвърча на равното с по-висока скорост и по ниски обороти. Новите спирачки според Shimano са с 40% по добри от предишната Ultegra, а ергономичните команди изглеждат страхотно. Като бонус  те са и по-удобни при  изкачване .

Всичките колела които ползвам са сглобени от мен като този път не беше по-различно. Освен спестяването на $ $, аз обичам да работя над велосипеди от  малък. Другата важна причина е фактът че мога да оправя всичко, без да чакам никаква помощ или да губя ценно време. Когато се състезаваш без спомагателен екип, това е много важно умение!  Виждал съм прекалено много колоездачи разчитащи на механик, но когато нещо се счупи по време на състезание не могат да се справят сами.

Започнах също така да използвам Smart Trainer, и тренировъчните програми на TrainerRoad / Zwift. Не много Zwift да бъдем честни – техните тренировъчни планове са много по-лоши в сравнение с TrainerRoad. За съжаление, нямах време да завърша пълен 8-седмичен план, но все пак забелязах увеличение на FTP (Functional Threshold Power) след само 3 седмици. Сега беше време да подложим на тест цялата тази подготовка.

В деня на състезанието

Пристигнах в Охайо ден преди събитието за финална подготовка. Отне ми повече от един час да сложа отразяваща лента на каплите, рамката, педалите … и т.н според регламента. Наложи се да оставя предния дерайлъор на голямата плочка с 53 зъба (оказа се дефектен) . Също така инсталирах нови гуми на старите капли, в случай че ветровете бяха силни ( тогава моите 50 мм карбонови капли биха били  лош избор).

Трасето се оказа по-хълмисто отколкото очаквах, така че достигането на бленуваните 400 мили ( 643.7 км ) ще бъде малко по-трудно отколкото предполагах. За  класиране на Race Accross America са необходими всъщност 380 мили ( 611.5 км)  заради това че трасето е с по-голяма денивелация.

Прогнозата за времето не беше лоша – може би малко дъжд за час или два в отначало, някои силни ветрове, но идеално след това. Както обикновенно, пристигнах часове преди старта тъй като мразя стреса с последните приготовления. Andrea и Greg вече бяха там. Те бяха паркирали в задната част на паркинга, но ми казаха, че Старт/Финалната права с GPS устройството ще бъде по-напред до главната улица. Реших да запазя първото място за паркиране до улицата и да започна дългата педантична подготовка която имам преди всяко състезание 🙂

Тактиката ми се оказа златна. Докато се преместих там и продължих с приготовленията, дъждът започна да се излива върху нас. На практика бях готов и имах почти 2 часа преди състезанието.

Какво по-добро време от това за кратка дрямка помислих си аз . . .

Скочих в колата , открекнах прозорците и заспах почти веднага под успокояващия шум на дъждовните капки. Когато отворих очи час по-късно, GPS системата беше поставена точно до моята кола. Системата за засичане на колездачите бе безупречно отработена от Amanda. Това e същата система използвана всяка година на световното по 24 часово колоездене – WTTC в Borego Springs, Калифорния.

След като нямам собстбен екип който да ми помага, намаляването на времето в питстопа е много ценно. Планът беше прост – имах  Camelback раница която събира 3 литра вода ( и те прави по бавен), и това е достатъчно за  около 4 часа.   Във водата добавям хидрационен микс от един от главните ми спонсори –  #ScratchLabs . Също така имах около 10 енергийни гелa на Sport in Science в бутилката за вода, както и кафени зърна с шоколадово покритие за да стоя буден. Този път реших да купя и истинско ястие  което може да се окаже ценно по-късно . . .

Получихме окончателни указания от директора на състезанието Maria Vazquez. Бях в първата вълна, точно зад големия фаворит и мой приятел Billy Volchko.

Дългата обиколка – 37.3 км

Така изглеждаше дългата обиколка – 23,2 мили ( 37.3 км) и щяхме да се състезаваме на нея през първите 22 часа . . . 180 метра изкачване на всяка обиколка !

Веднага след стартовия сигнал Billy Volchko беше начело както и  очаквах. Той завърши първата си обиколка за 1 час и 20 секунди (най-бързото време на тази отсечка за деня). Аз завърших за 1 час 6 минути и 44 секунди (второто най-бързо време  за деня).

Най-лошото  засега беше, че непосредствено преди старт / финалната права трябваше да се спуснем по стръмна улица, да минем през влакови релси и после да се катерим до финала. Стори ми се опасно,  особено към края на състезанието когато всички са адски изморени. Директорът на състезанието ни уведоми, че влакът всъщност може да мине по някое време. Опитах се да не мисля за това, тъй като това се оказа ужасно на Big Jays предходната година – чаках един влак да мине за около 10 минути. Просто лош план от страна на организатора . . .

В този момент си припомнях  да контролирам темпото. Бях сигурен че Andrea ще ме е ядосана защото стартирах толкова бързо 🙂 Трябва да намаля малко оборотите тъй като това е само началото. Това не е толкова лесно, особенно когато си свеж и адреналина е до небето. Състезанието е и non-drafting след като е квалификация за RAAM. Това всъщност го прави доста по трудно и  нямаш правото да караш зад някой друг ( което пести до  40 % енергия ) .

Стартирахме в 6 вечерта. Моят план  беше да карам здраво първите три часа докато имам дневна светлина и съм свеж. Температурата също беше отлична – средно 15 градуса и най-ниска 7 градуса.

Първите три обиколки не отнеха повече от 1 час и 15 минути всяка. Никакви проблеми с колелото. Без помощта на екип трябваше да бъда много ефективен за да достигна целта си от 400 мили (643.7 км).  Бих се задоволил и на 380 мили (611.5 км) тъй като трасето беше доста хълмисто.

Времето ми на четвъртата обиколка се увеличи до 1 час и 21 минути  и продължи да пада до 1 час и 27 минути за седмата обиколка. Спиранията между тях бяха между 10 секунди и 3 минути за първите 7 обиколки (259 км) или около 13 минути общо. Деветата обиколка беше и с най-лошо време –  1 час и 39 минути. Това и очаквах заради “мъртвото” време между 3 и 5 сутринта.

През тази обиколка ми падна и стоп светлината. Наложи се да спра  и да я търся. След това спрях за около 2 минути на всяка от следващите 2 обиколки опитвайки се да я закрепя със свински опашки. Това определено ми се отрази. Проверявах дали светлината е там на всяка миля с попипване. На второто спиране успях да я закрепя, да си оттдъхна и  продължих да натискам здраво.

Скоростта ми бавно спадна от над   32км/ч , до 30,5 км/ч  и после 29.8 км/ч  при изгрев слънце. Почти заспах на два пъти и трябваше да изпия няколко RedBull-а. Не е въобще здравословно, но го използвам само за състезания. Имаше и известно триене на задвижването. Кратка инспекция след състезанието разкри че веригата не беше поставена правилно, и се търкаше върху металната плоча и дерайльора. Вината за това е напълно моя.

Беше толкова студено около 4 часа през нощта и се принудих да спра  за да се облека подобаващо . Това беше допълнително “изгубено” време и ми отне почти 12 минути ! ! !

Сега беше и време за истинско хапване  което очаквах от началото на състезанието. Планът беше да хапна половината и останалото  за обяд. Научих, че без значение колко полезна е течната диета, истинската храна е незаменима. Рискът от няколко допълнителни почивки и посещения на тоалетната го има, но се чувствах много по-добре след, т.е струваше си . . .

Това не се отрази на времената за всяка следваща обиколка, но умората ни забавяше. В този момент исках просто да поддържам скорост и да не губя време. Следващите няколко обиколки бяха под 1 час и 30 минути. По време на 12-ата обиколка изглежда съм се чувствал добре, защото я завърших за  1 час и 24 минути – най-бързата ми обиколка след обиколка номер 6 !

Беше толкова приятно да видя всички останали колоездачи по трасето рано сутринта. Към нас се бяха присъединиха състезателите от 12 часовото и 6 часовото състезание. Те просто летяха. Определено се почувствахме окуражени, тъй като другите състезатели ни даваха удовлетворителни знаци с палци и някои насърчаващи думи докато се разминавахме.

В този момент не бях сигурен на коя позиция съм, а и не исках да знам за да сме честни. Знаех  че съм в темпо за достигане на целта от  400 мили ( 643.7 км) . Също така знаех, че Billy е далеч напред, може би двама колоездачи зад него, но ми се струваше че се  състезавам  здраво и би трябвало да съм в топ 6.

Трасето беше трудно за 24-часово състезание и с лош асфалт. Имаше и кучета, но за щастие беше повече лаене отколкото действие. Обещаната втора помощна станция от организотира не беше предоставена 😦 .

Късата обиколка – 7.86 km

 

Около 16:48  приключих с дългата обиколка и имах 372 мили ( 598.7 km), само на 13 мили (21 км ) от квалификационния статус за RAAM.

Kратката обиколка беше 7.86 км и само завършена такава се зачиташе. За да завърша с  400 мили ( 643.7 км ), трябваше да измина още 6 къси обиколки. Нямаше начин това да се случи. Това означава да мина 50 км за 1 час и 12 минути, уморен след 23 часа на колелото (средна скорост 40 км/ч ). Реших да се утеша с  380 мили (611.5 км) и направих хубава 9-минутна почивка, след това още 2 къси обиколки и оставих 10 минути на часовника които нямаше как да използвам 🙂

Финални мисли

Това беше второто ми 24-часово състезание кфалифинация за RAAM и подобрих резултата си от Флорида със 200 км. След 3 кратки състезателни години успях да придобия статут на квалифициран за Race Across America ( едно от най трудните състезания с колело) . Може би състезаниятa на дълги разстояния са нещо което ще продължа да правя и занапред.

Квалификацията за соло опит в Race Across America е едно от най-големите ми постижения. Въпреки това, след колоездене на дълги разстояния в продължение на почти 18 години, много добре разбирам колко сериозно състезание е това. Дори ако исках да участвам, ще отнеме години за да се подготвя за нещо толкова голямо.

През 2019 г. ще бъда част от екипа на Marco Baloh  ,и това ще бъде страхотнa възможност за придобиване на опит. Изкушаващо е да се опитам да бъда първият българин финиширал соло Race Across America . Trans Am Bike Race може би е  нещо с което мога да се справя по-лесно логистично и финансово.

Остават ми  2 големи събития за тази година – 1200 км  в България и 1200 км в Северна Каролина. Това ще ми даде възможност за ранна регистрация на Париж-Брест-Париж и място в първата вълна на стартиране. Последното ми състезание от 24 часа вероятно ще бъде Mid Atlantic 24h в Северна Каролина.

Краен Резултат –  621 км

Завърших 1-ви  в моята възрастова група, 4-то място сред всички соло-колоездачи и 6-ти в генералното класиране. Средната скорост за 24 часа е 26.07 км/ч.

Поздравления за Andrea Matney – най-бързата жена в това състезание и Greg Conderacci за завършване на второ място в своята възрастова група. Всичките трима от нас се състезаваха здраво, изминаха над 563 км  и завършиха като RAAM Qualified !