2016 Calvins Challenge 12 часа Световен Шампионат – Първо Ултра състезание

Posted by

Моето първо ултра състезание  трябваше да е на 24-часовия Sebring през февруари във Флорида. Поради конфликти в графика се наложи да го анулирам. Реших да се запиша за популярното 12 часово “Calvins Challenge 12h ” В Охайо. Това бе и логичния избор за  да тествам уменията си в по-кратка дистанция и използвам това като подготовка за 24 часово състезание !

За съжаление, все още усещах нараняване което получих по време на работна злополука. Имах натъртване на ребрата след падане на метален под . . . На моменти беше болезнено да дишам и да се движа. В следствие на това не успях да тренирам пълноценно в продължение на месец преди състезанието.Имах само няколко карания от 100 километра и кратки тренировки от 30 до 50 километра. Въпреки всичко бях решен да участвам и да се състезавам здраво.

Andrea Matney (DC Randonneurs) кара същото състезание предохдната година и четох много добри отзиви в нейната публикация. Трябва да си призная че състезанията на дълги растояния не ми  допадаха, но това се промени след като разбрах че Randonneuring и Ultracycling имат много прилики:

  • Колелото трябва да е удобно. Вие ще заедно с него ден и нощ!
  • Яжте преди да сте гладни и пийте преди да сте жадни!
  • Ако е трудно,вложете още повече труд !
  • Не вярвайте в прогнозите за времето ! Още повече че сте в движение за стотици километри
  • Имайте план за всичко което може да се случи и бъдете готови да се изправите пред проблеми за които нямате план!
  • Проучете трасето много добре !
  • Не забравяйте да се забавлявате !

След 12-часова работна смяна в петък карах 800 километра до Охайо. Най-лудото беше че на следващата сутрин трябваше да се състезавам 12 часа но нямах останали почивни работни дни за да си почина повече. При пристигането си получих GPS устройство за проследяване, карта, инструкции и състезателния си номер. Малко след това се върнах в хотелската стая за последна проверка на велосипеда и оборудването.

Прогнозата беше за дъжд, така че извадих всичко което си нося за мокро състезие.

  • Основното в моя арсенал беше новата ми каска – Giro Air Attack Shield. Тя помага много с видимоста и аеродинамичноста.
  • На второ място бяха вълнени джьрсита , чорапи и ръкавици. В студ и дъжд вълнения материал е на първо място според мен.
  • Неопренови гамаши които да държат краката ми сухи.
  •  Яке за дъжд от Voler.

В 4:45 сутринта вече бях буден след като старта бе в 7. След кратка финална проверка на велосипеда загрях с няколко километра до стартовата точка.

20160430_063816.jpg
Слънцето изграява и състезателите с техните екипи се подготвят

Когато пристигнах си личеше че това е сериозно събитие. Имаше състезатели от отбори заедно с екипи по поддръжка. Видях и всякакви видове велосипеди – Рекумбент ( лежащо колело ), планинско, тандемно, специлни велосипеди, eliptiGo, просто невероятно. Срещнах и останалите състезатели от DMV ( DC, Maryland and Virginia ) и DC Randonneurs – Calista Phillips, Nancy Guth, Andrea Matney,John Guth, Mike Scott, & Chip Adams.

Директорът на състезанието ни даде последни инструкции, докато се подреждахме  на стартовата линия !

20160430_065605
Последни инструкции от Директора на състезанието Larry Graham

20160430_065553

Моята униформа беше най-колоритната и сега всички знаеха че БЪЛГАРИЯ се състезава днес.

50.png
Дълго 80 километрово трасе

Състезанието се състои от три 80 километрови обиколки и след това колкото може повече 11 километрови обиколки до края на 12-я час. Моята цел беше специалните 200 мили за 12 часа (322 км ). Като се вземе под внимание времето това бе трудна задача , но трудното е по-сладко !

През първите 48 км се чувствах силен и летях с около 37 км/ч. Докато завършвахме последните 16 км от дългата обиколка започна да вали. Така и не спря до края на състезанието. По време на  първата обиколка се справях много добре,  а по време на втората започнах да се чувствам малко по-бавен. Средната скорост също се понижи.

На 120- я километър  бях настигнат от Calista и си поговорихме за момент. Тя бързо увеличи оборотите и изезна пред мен. Със свежи сили и енергия продължих да натискам здраво. И ето тук на 66-я километър беше това невероятно момиче и най-големям наш фен . Тя стоеше пред дома си и просто крещеше с насърчение всеки път когато минавахме от там.

В дъжда, навън , сама ! Очаквах с нетърпение да я видя отново на следващата обиколка.

След втората обиколка трябваше да спра за храна и вода. Тъй като имах 1 пълна бутилка,реших да продължа с 2 вместо с 3. Каква грешка! Бях без вода 8км преди края на втората обиколка. Треперех заради студения дъжд и дори ми беше трудно да говоря. Стомахът ми също беше празен, така че взех решение да спра и взема истинска храна. Това ми струва ценно време – около 18 минути , а за цялото състезание бях спрял общо 22 минути. Имах чувството че пропилях 15 км, и то важни 15 км! Това беше урок номер 2 за деня !

Качих се на колелото и продължих да натискам здраво. В края на краищата съм тук за да се състезавам.

След третата обиколка беше време да се преместим на късото трасе от 11 км. Може би трябва да уточня че дългото и късото трасе имат една и съща стартова / финална линия. Това позволява на състезателя да се добере до своята храна и вода след всяка завършена обиколка.

7.png
Кратко 11 километрово трасе

Състезанието наближаваще бързо своя край. Натисках колкото се може повече. Имах чувството че дъжда е напречен, но знаех, че трябва да продължа и да скискам зъби. Знаех че нямаше да спре скоро и просто трбваше да го приема и продължа напред. Беше ужасно студено и видимоста близка до нула.

Отнемаше ми по около 20 минути на обиколка и когато ми останаха 15 минути бях готов да спра. За щастие, докато минавах през финалната линия  Rick (единия от доброволците записващи резултатите) ми каза да не се и замислям да си смъквам якето и  да продължа да карам. Той дори не знаеше, че съм готов да спра. Това всъщност беше причината, поради която успях да мина над 300 км. Тези 15 минути ми дадоха още 6.5 км. Благодаря Rick

13082597_10153410500246090_6370304921950217780_n
Рик ( Calvin’s Challenge Bicycle Race Facebook Page )

Въпреки липсата на сериозни тренировки, болките в ребрата и дъжда успях да завърша с 310 км в първото ми Ултра състезание ( Според моя GPS всъщност 313 км ). Това беше достатъчно за второ място във възрастова група мъже 30 – 34.

13138873_10153741444394582_5303725729797957516_n

Това състезание се оказа всъщност  и Световното Ултра 12 часово състезание на UMCA а също така и последното издание на това известно състезание. ( След година без Calvins то ще се завърне през 2018-а с нов Директор и квалификация за RAAM) . Благодарности за организацията и моите колеги от DC Randonneurs.

Advertisements

One comment

Comments are closed.