2017 Вкусът на Северна Каролина 1200 км (Taste of Carolina 1200 км)

Posted by

Ден Първи – Greensboro, NC – South Boston, VA – 235 мили (378 km)

day1.PNG

Чувствах се  в достатъчно добра форма и реших да се запиша за следващия си 1200 километров маратон. Това е и моят  втори Grand Brevet след Париж – Брест- Париж.

Планирах всичко с Хамид от DC Randonneurs (който също е новият Northern Virginia RBA). Той има много опит с 1200 километрови маратони ( 22 такива маратона за да бъдем по точни) . Знаех още преди старта ще това ще бъде супер преживяване.

На сутринта когато коломаратона започна аз и Хамид пристигнахме  45 минути преди старта. Извършихме последна инспекция на колелетата и направихме някои окончателни корекции. Беше приятно най-накрая да видим всички участници !

Бяхме 14 участника и веднага след старта се  насочихме към тъмнината в 4 часа сутринта, следвайки линията на задни светлини. Очаквахме трудни първи два дни( 65% от катеренето всъщност е  през първия ден – 4876.8 метра сумарно изкачване). След преглед на статистиката от Strava дори забелязах две изкачввания от 4-а категория.  Целта беше да използваме свежите си крака през първия ден и да се забавляваме като същевременно гледам моят сърдечен ритъм.

Прекарах известно време с първата група и вчастност с Марк Томас( Mark Thomas) и си поговорихме доста. Това беше неговия 10-ти 1200-а километров маратон за годината и неговият RUSA номер е 64. Ще спра дотук, защото той е просто легенда в този спорт и беше голяма чест за мен да караме заедно. В момента е втори в света за всички времена със 52-а 1200-и маратона а първи е Кен Бонър а може би докато пиша тоя блог Марк е изминал още 3 такива и е вече първи 🙂

Каква по добра компания от това като най-младия отново но и с доста опит. Ако имам избор от кого да се уча ще някой от колоездачите с които ще прекарам следващите четири дена. Нека също споменем Лазар със 25 такива маратона на 14-о място и Димитър Балански със 17 на 32-а позиция ( хората от които се запалих през далечната 2000 – а година.

Аз и Марк бяхме отпред, а след нас Хамид и още няколко колоездачи. Обърнах се след известно време и забелязах че Хамид вече не е там. . .  Лари Греъм ( Larry Graham) ни настигна и ни каза че Хамид e спукал гума. Много е гадно  когато в стдената нощ  спукваш гума, но бях  сигурен че той ще се справи.

В следващия момент един огромен  Елен пресече пътя пред нас, а след това и опосум (opossum ). Трябва да се внимава си казах 🙂

Скоро след това ние вече започнахме катеренето през Blue Ridge Parkway в северна посока напът към Roanoke, Virginia. Спомням си как преминавахме през много остри завои  и даже едно куче ме преследваше на чакъла докато се изкачвахме! Предполагам, че трябва да слушам един от нашите членове от DC Randonneurs и да си нося лакомства за кучета  🙂

Осем километра преди третата ни контрола в Wirtz, VA нямах повече вода в бидоните. Каква новобранска грешка. От друга страна топлината и катеренето ни карат да пием много вода и това просто беше нормално да се случи.

В този момент единствената ми цел  беше да се уверя че съм добре хидратиран за останалата част от първия ден. Mark продължи напред, a Jan и Larry и Jeff по-назад.

Малко след като реших да тръгна от следващата контрола Хамид пристигна. Вместо да рподължа реших да го изчакам да си почине и продължихме заедно нагоре по хълмовете . Изпих и една бира със обяда си като награда след всичкото катерене.

Залезът на първия ден беше Забележителен. Не мога дори да го опиша с думи, така че показвам няколко снимки:

 

След като се окичихме с нощни екипировки се движехме напред с надеждата да завършим преди полунощ. В Края на краищата пристигнахме в South Boston , VA oколо 11:23 вечерта.

 

Ден  Втори- South Boston, VA – Haverlock, NC – 234 miles (376 км )

day2.PNG

На сутринта на втория ден малко се поуспахме и след 5 часа сън потеглихме отново. Беше страшно хубава гледка на зазоряване :

20171007_071224.jpg20171007_071152.jpgТук започна и проблема с болката в  дясното ми коляно. Надявах се че ще изчезне с почивка, масаж и малко медикаменти. За съжаление, след няколко часа каране все още ме болеше. Сега цялото ми внимание беше насочено към този проблем. Големите изкачвания от първия ден ни натовариха, а това че останах без вода може би допринесе за последиците. Тези дълги маратони се завършват от тези които са силни психически и се преборват с такива проблеми вместо да им дават гластност.

Ситуацията нямаше изглед да се промени скоро. Вторият ден имаше също много катерене , а и бяхме изправени пред насрещен вятър. Реших да намаля оборотите, да взема малко ибопрофен и да си намажа  коляното с медикамент. Добре  че беще и доброволеца Лари който беше страхотна помощ. Той и организатора Тони бяха свършили отлична работа. На няколко пъти го засичахме по пътя и си взехме провизии от него.

Веднага се оказахме  на неравен път след като напуснахме първата контрола за деня рано сутринта. Това допринесе и за гадно главоболие което реши да ме преследва през останалата част от деня.

Вече бяхме напът към източния бряг в Северна Каролина . Беше страхотно да видя супер много мотори по-късно през деня и Hamid беше много развълнуван. Те споделят нашата болка защото автомобилите са склонни да ги разминават отблизко, точно както колоездачите. В малък град на следващата контрола влезе  група от около поне 50 мотоциклетисти. Беше страхотно чувство когато  всички до един ни уважиха с вдигнати два пръста20171007_123714.jpgДомашната пица тук беше супер вкусна ! Опитахме се да навием мотористите да сменим колело за мотор , но опитите се оказаха неуспешни 🙂

След контролата ми беше много интересно когато преминахме през големи памучни плантации които само бях виждал във филмите. Никога през живота си не бях виждал толкова памук на едно място. . .20171007_134021.jpgHamid беше пред мен и ни отне известно време за да се прегрупираме.Нямаше смисъл да караме заедно след като се движех бавно за да си предпазя коляното. Идеята беше да се добера по-късно до Hamid със силно каране когато се почувствам малко по-добре. В крайна сметка го настигнах и оформихме група с него и Jan. Сега можем да караме заедно в тъмнината и да си помагаме.

Продължавах да прилагам кремове върху коляното за да понамаля болката . Нещата станаха още по-лоши през ноща и не можех да си движа главата защато вратът ми беше  обездвижен и май засегнах нерв. Гърбът ми също се чувстваше твърд като дъска 🙂 Просто кимах и не говорех много, точно като робот. . .

Минахме през отсечка с чакъл същата вечер малко след като направихме грешен завой с Ян и почти се озовахме на магистралата. Ръцете ми вече бяха изтръпнали и боляха от чакъла и неравния път.  Добрата новина беше че последната контрола за деня  не беше далеч.20171007_221908Малко по късно пристигнахме в Haverlock, NC около 1:50 часа сутринта. Това всъщност беше перфектно и изглеждаше че на третия ден няма да караме в тъмнината.

Ден Трети – Havelock, NC – Benson, NC – 165 miles ( 266 км )

day3.PNG

Най-накрая се събудихме навреме за закуска в хотела. Храната беше наистина добра.

През третия ден бях сам през по голяма част от деня  докато не се засякохме отново с  Hamid и Jan на остров Emerald Isle в Северна Каролина. ( Линията на картата минаваща през водата на горната карта).

Бяхме край брега и беше толкова красиво. Преминавах през огромни и високи мостове под които могат да минават корабите. Беше страшно ветровито но успях да направя няколко снимки :

След като влязохме в Morhead, NC на  Атлантическия бряг нещата изглеждаха доста по-добре. Това беше един равнинен ден със 600 метра положителна денивелация за 266 км.

Резултатът беше, че се чувствах много по-добре и успявах да се движа доста по-бързо. Както може да се види от картата, ние бяхме на тази островна ивица за около 48 км и беше толкова красиво накъдето и да погледнеш. Заобиколени от вода от двете страни, красиви къщи, палми и хубава велосипедна алея почти през всичките 48 км. Това е място което всъщност искам да посетя отново !

Не можах да устоя и спрях многократно за да си правя снимки. Небето беше просто невероятно. Досега имахме огромен късмет, без дъжд и облаци през първите 2 дни.

На конролата в Emerald Isle отново настигнах Hamid и Jan. Досри след толкова спиране и снимки аз се движех доста бързо със средна скорост 30 км/ч !

20171008_104728

Температурата се повиши доста през този ден. Купих малко студена вода и се полях доста добре по главата 🙂  Останахме заедно за момент, но Hamid изчезна в далечината пред мен.

Време беше да се насладя на природата и да направя повече снимки. Най-накрая имахме попътен вятър  и все още беше равнинно. Какво друго мога да поискам в този момент? Болката в колената беше също поотминала.
20171008_133047Всяка втора къща имаше страхотна украса за Хелоуин. Предполагам, че нощното ми каране няма да бъде скучно 🙂

Телесната ми температура беше все още висока и затова приоритет бяха течностите. Хапнах и няколко  кисели краставици защото имат доста сол и помагат доста при дълги дистанции. Не можах да се сдържа и изпих една студена бира за да се справя със мускулните спазми 🙂

По-късно си спомням че се спрях в Mt. Olive преди да се стъмни. Бях толкова гладен но преди това нямаше къде да спра. Минах през толкова много малки селца без да видя нито един магазин или жив човек.

След като попитах няколко местни жители намерих най-доброто място за пица в града. Казаха ми че храната ще бъде готова за 6 минути и  реших да използвам това време да се облека за нощното каране  и да си проверя осветлението. Десет минути по-късно пицата беше готова. Беше много вкусно но трябваше да хапна набързо и да натисна отново педалите.

Нямаше време за губене. . . Слънцето бавно се спусна, а нощта се приближаваше.20171008_171712.jpg

Карах здраво на север през  нощта в посока Benson, NC. Целта ми беше да пристигна там около 8 часа, така че да не трябва да не карам прекалено много в тъмното.

Това се оказа и доста приличен ден, като за почти 12 часа пропътувах  266км след като бях минал 754 км предходните два дена . Усещаше се че най-трудната част от маратона е зад нас. Оставаха някакви си мижави 187 км каране през последния ден и се движехме на север с попътен вятър !

Ако си спомням правилно, хотелът за следващото приспиване не беше това което очаквахме. В края на краищата имах душ и легло. Стига с оплакванията.

Тук отново се засякохме с Hamid и  спахме в една стая след 1 бира за награда и малко истории за преживяното през този ден.

 

Ден Четвърти – Benson, NC – Greensboro, NC – 116 miles ( 187 км )

day4.PNGСтанахме посред нощта и имахме добра закуска в близкия ресторант Waffle house :20171009_031523.jpg

Това ще бъде супер ден си казах. Оставаше малко, а имахме доста време да завършим успешно. За 1200 км лимита е 90 часа и това означаваше че трябва да финишираме преди 10 часа вечерта. Малко по късно спряхме на първата контрола за деня и презаредихме провизиите. Някъде тук около Angler , NC започна да вали дъжд !

20171009_050820.jpg

Очевидно се възползвах от всеки момент и си протягах краката легнал на пода на всяка следваща контрола 🙂

Срещнахме се с Aleksey от Русия и той също имаше проблеми с коляното. Дадох му малко “Китайско чудо ” въпреки че той не вярваше в медицината но както и да е 🙂

В 8:20 сутринта стигнахме до последната контрола в Pittsboro, NC преди финала . Настъпи и време за още снимки на които гордо показвах Българската екипировка. Нарочно я пазех чиста за да завърша подобаващо.

20171009_082733.jpgОбичам да щтракам снимки когато никой не очаква и това беше един от тези моменти. Hamid изпусна телефона си на земята и се усмихна подобаващо докато снимам 🙂

В този момент имахме почти 90 км до края. Коляното отново ми създаваше проблеми и Hamid пак изчезна в далечината пред мен. Не след дълго го настигнах след здраво каране и продължихме заедно.

За съжаление видяхме Aleksey отстрани на пътя. Той каза, че всичко е наред и ни каза да продължим. По-късно разбрахме, че той е паднал и рамката му се счупила в резултат от това. . .

Сега вече можехме да помиришем финалната линия. Карахме заедно с Hamid и си разказвахме истории, мръсни вицове, та дори си и пеехме на воля сред природата. Това веше един велик ден на колоездене с Hamid.

Дъждът дори спря. Той ми каза, че не съм му направил и  една хубава снимка и реших да поправя тази грешка. Тук е и доказателството:20171009_094322.jpg

За съжаление,  около 48 км преди финала болката в коленете беше нетърпима. Искахме да завършим заедно. Той ми каза че ще продължи напред   и ми даде някакъв крем от Arnica за коляното. Чаках малко лекарството да проработи и потеглих.

Между другото имам нов псевдоним – “Млад Джедай” 🙂 Все още се опитвам да разбера какво означава това . Може би защото съм склонен да се справям с различни проблеми и да продъжавам напред.

Коляното се чувстваше много по-добре и летях напред. Всичко беше наред, докато не се приближих до Jamestown, NC.

Накъде тук бях спрян от полицията! Полицаят ми каза, че не съм напълно зад бялата линия и съм прекосил светофара докато превключвал от червено на зелено. Самият той бил колоездач. Не можех да кажа нищо в моя защита, освен да му благодаря за работата която върши. След кратък разговор той ми пожела надобър път и аз продължих.

След това се изкачих на следващия голям хълм и там изчаках Hamid. Оказа се че даже съм бил първи от всички участващи в този маратон.

Завършихме заедно след 4-дневно приключение в 1:54 часа следобед и краен резултат от 81 часа и 54 минути за 1200 км. Това е подобрение от около 7 часа от Париж- Брест- Париж, а и спахме около 15 часа през тези 4 дни.

Нямаше много празненства на финала. Просто исках да се изкъпя и да пия една студена бира. Jeff пристигна само няколко минути след нас. Следващия финалист беше Metin с неговото колело с една скорост !!! След това пристигнаха и  jan от Vermont заедно с  Mark Thomas (завършвайки 51-ия си Grand Randonee от 1200 км).

Беше такова удоволствие да споделя пътя с тези велики колоездачи на 1200км ( Mark, Vincent, Rick, Hamid и Luis имат сумарно 145 маратона от по 1200 км , като Mark, Vincent  и Rick са във топ 10 за всички времена ! ! !

Ето официалния списък на всички финалисти. Поздравления за всички

10-18-2017 9-39-33 PM

Advertisements

One comment

Comments are closed.